26 мин за четене
Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. Отначало приех с ентусиазъм, но когато влязох в уреченото време в клас, вече искрено съжалявах. Учениците не обърнаха никакво внимание нито на мен, нито на класната си. Някои седяха върху масите с гръб към черната дъска, сложили крака върху столовете и си говореха, момичетата пищяха от удоволствие пощипвани от момчетата, други от учениците разглеждаха лъскави модни списания. Повечето от момичетата бяха безвкусно гримирани, сякаш се бяха нагласили след часовете да отиват на циганска сватба, натруфени с огромни обеци, златни и сребърни пръстени и широки кожени колани върху оскъдни полички. Момчетата изглеждаха с няколко години по-малки от тях, потънали в някакви провлечени мръсни, сякаш подарени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse