29 dic 2021, 10:11

Изборка

1.4K 3 17
3 мин за четене

Гледам вестника. Работа търся. По каквато и професия да е. Бил съм какъв ли не, специалист, тачен… Но!

И последната фирма я купиха някакви. Нашенци. Обаче се заговори, че зад тях стоят чужденци. И си пролича – почти веднага изрязаха половината работници и служители. И назначиха други. Само дето…

С по-особени изисквания… На които аз не отговарях. Направо бях от другата страна на земното кълбенце.

Теглих им една нашенска – не пропуснах никоя от роднините им от женски пол.

Некултуно, невъзпитано – би казал някой гей с размазани душичка и грим.

А ние – мъжете сме си такива – незагладени, неомацани, твърди…

Метнах се на съобщенията в медиите и интернета. Тръгнах на събеседвания по офисите. Може пък някъде да предлагат работа – шест специалности имам, бързо бих се настроил към още десетина поне…

Обяви имаше. Немалко. И нито една за мен… В офисите ме посрещаха с кафе и усмивка, дори изпращаха учтиво и бързичко. Когато разберяха, че не съм нормален откачалник…

Търсеха жени. Лесбийки, трансджендъри, дори нормални. И „други“. Какви – ясно се разбираше от подтекста в подтекста…

Не може да протестираш. Ако търсеха само мъже… Уха! За нула време да са ги подбрали и осъдили.

Но…

И тогава се реших…

Видите ли – като млад бая си поскитах. А още по-често – не сам. Спирахме, лягахме… С две думи – наваксах в практиката и отчасти в теориата на любовта и секса. Тъй че…

Наживях се. И натрупах спомени и опит. Така че…

Обявявам се за жена. Джендър усещане. Да докажат обратното…

Ще се наложи да режа ог себе си… Амммиии… Без хляб за никъде – пък въртокът ми трябва само за източване на бойлера…

Честно казано – като жена, каквито и усещания да имам, секс нормален няма да има. Няма как!

Дядо Боже като ме сътворил – не е мислел за промени в модела. Два направил. Мен и жените. Да, и всякакви сбърканяци, ама то и аз даже съм допускал грешки и ту криви тухли зидал, ту чарковете в машината объркал, ту вместо едно станало друго. Дето ни като едното, ни като другото действа…

Така че – ми, сбъркал Той, ама всичките Негови чада…

Да раждам няма да мога. И на никоя няма да помогна да роди.

Е, поколение няма да има. Ама и без това Земята сме протоварили…

Да украся природата… Боже, с мойте кила и фигура – женска красота?

Освен да се включа в някакъв типично женски спорт. Бокс, щанги, борба, силови там каквито… И сред жените…

Да, бе – сред жените! Що мъже, нескопосали да се състезават с равните си, се завряха при жените. Най-лошото е, че и там не печелят…

Каквото и да е. Важното – да намеря работа. Има квоти за лесбийки, за инвалиди, за майки, за… За каквито щеш. Само за ненормални и мъже няма…

Ама аз вече излизам от природната категория. Да оцелея някак си – до смъртта. Пък после ще му мисля…

Обаче – и Там ще се уредя криво-ляво. Нали ангелите били безполови – ще се запиша при тях да работя…

Нали ще съм свикнал задник под наем да давам…

Това е избор…

Пардон, аман от тоя мъжки род…

Това е изборка, ще знаете…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аман, казваш, от мъжкия род? То сега не се знае кое какво е... "Клошмерл" - любим!
  • Благодаря, Деа, Миночка, Роси, Безжичен!
  • Не само творбата ти, но и обществото ни е покрито със сарказъм! Умееш да предизвикваш една тъжна усмивка!
  • Колко хубаво си го написал , Георги, ами то като погледнеш в обществото, бая народ от мъжки пол, говори на по висок певчески глас. Ако се търсят такива за работа, то тогава ще е валидна " О неразумний българино, поради що се срамиш, да се наречеш мъж". Много ме разтовари тази сутрин! Весели празници!
  • Усмивка за добро утро!

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...