Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите бяха само в приказките...,а болните съзнания и човешката глупост искаха още невинна кръв. Времето или мястото беше прокълнато? Може ли да те има, ако си вън от времето, но знаеш своето място или да си във времето, но без собствено място?Скитащ u търсещ истината....На другото ми рамо дойде белият гълъб. Усетих как някаква невидима радост премина през тялото ми. Олеквах и усещах, как всяка частичка в мен се разпръсва и слива с големият Космос. Безгранична свобода и щастие изпълваха душата ми...Дишах любов, къпех се в светлина, чувах невероятно красива музика. Знаех, че това беше едно от съобщенията на Михаил. Мечът му го викаше, кръвта на невинните разбуди небесата. Красивото срещна грозното, мъдростта се сблъска с глупостта, човешкото с дивото, невинността с греха. И се водеше война...,но мястото на големият изпит, го нямаше на картата. Не беше на земята, не беше в небето, нито в морето, нямаше го и в подземните градове и бункери, защото беше в човека. В неговият ум, за неговата душа...За неговото право на мир и любов, за възможността му да се свърже със вселената, да я опознае и обикне, а не да се превърне в хранителен продукт за хауса, затворник на омразата и жертва на страха. И хората не искаха да приемат болката, несправедливостта и лишението, в тази така измъчена реалност, затова те бягаха от нея или от себе си. Едни бягаха с компютърни игри, други с алкохол и хапчета...,така някак си можеш да се приютиш за малко под крилото на заблудата, да си построиш собствен свят и да заживееш в него... Другия вариант е, да забравиш че си човек, да притъпиш морала, съвестта и чувствата. Тогава може да не чувстваш болката, може да се имунизираш срещу слабост, предателство и любов. Може да станеш много успешен, но дали ще си щастлив? Знаете ли какво е общото между най - добрите и най- лошите хора на света? И двата вида, са преживяли много болка в животът си, но разликата в по-нататъшното им развитие се състои в това, че едните са искали да видят само гарванът, а другите белият гълъб.
Л.Стоянова
© Lyudmila Stoyanova Todos los derechos reservados