2 мин за четене
Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите бяха само в приказките...,а болните съзнания и човешката глупост искаха още невинна кръв. Времето или мястото беше прокълнато? Може ли да те има, ако си вън от времето, но знаеш своето място или да си във времето, но без собствено място?Скитащ u търсещ истината....На другото ми рамо дойде белият гълъб. Усетих как някаква невидима радост премина през тялото ми. Олеквах и усещах, как всяка частичка в мен се разпръсва и слива с големият Космос. Безгранична свобода и щастие изпълваха душата ми...Дишах любов, къпех се в светлина, чувах невероятно красива музика. Знаех, че това беше едно от съобщенията на Михаил. Мечът му го викаше, кръвта на невинните разбуди небесата. Красивото срещна грозното, м ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация