7 abr 2011, 20:07

Изгубена девственост

  Prosa » Otros
1.3K 0 5

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица от себе си. Исках земята да се разтвори и да ме погълне. Най-отвратителното бе, че жадувах да му причиня същото. Омърсявах съзнанието си с картини, които бяха ужасяващи. Знам... Аз съм причината да се случи. Грешката бе изцяло моя, че приех поканата за невинната ни среща. Щяхме просто да гледаме някой филм и да си прекараме добре. Но, уви, мъжкото подсъзнание бе изградено от една огромна част сексуалност. Умолявах го да не ми причинява зло, а той се наслаждаваше отгоре ми, сякаш бях парцалена кукла. Не разбирах какво предизвикваше удоволствие в реакциите ми, за да бъде още по-настоятелен. Явно при някои индивиди от мъжки пол проявата на сексуалност се движеше в комплект с насилието. Добре, аз някак си щях да го преживея, но трябваше да измисля начин да предотвратя повторението на тази случка.

Започнах да следя всяка негова стъпка. Превърнах се в сянката, която оставаше незабелязана. И изчаквах удобния момент, в който щях да нападна...

Разбих живота си за части от секундата. Сега и да се молех да бъда опростена, вече бях стигнала до неговото ниво. Ръцете ми бяха омърсени със кръвта му, но не съжалявах. Сега щях да живея с мисълта, че не би могъл да причини на никому зло, но за себе си не бях сигурна. Предадох се в ръцете на Бога. Нека той реши моята участ. Съгреших, но не съжалявам. Нямаше никога повече да бъда наранена от мъж. Вратите на църквата бяха широко отворени за изгубената ми девственост. Никой не разбра, че в действителност душата ми се молеше за опрощение. Тялото ми бе само уред да присъствам тук и да се опитвам да живея. А колко исках да бъда на неговото място, въпреки че знаех... Рано или късно щях да го срещна отново, но не съжалявах, ако се налагаше, пак бих сторила същото.


Всички прилики с действителни лица са просто съвпадение

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...