Apr 7, 2011, 8:07 PM

Изгубена девственост

  Prose » Others
1.3K 0 5

The work is not suitable for people under 18 years of age.

1 min reading

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица от себе си. Исках земята да се разтвори и да ме погълне. Най-отвратителното бе, че жадувах да му причиня същото. Омърсявах съзнанието си с картини, които бяха ужасяващи. Знам... Аз съм причината да се случи. Грешката бе изцяло моя, че приех поканата за невинната ни среща. Щяхме просто да гледаме някой филм и да си прекараме добре. Но, уви, мъжкото подсъзнание бе изградено от една огромна част сексуалност. Умолявах го да не ми причинява зло, а той се наслаждаваше отгоре ми, сякаш бях парцалена кукла. Не разбирах какво предизвикваше удоволствие в реакциите ми, за да бъде още по-настоятелен. Явно при някои индивиди от мъжки пол проявата на сексуалност се движеше в комплект с насилието. Добре, аз някак си щях да го преживея, но трябваше да измисля начин да предотвратя повторението на тази случка.

Започнах да следя всяка негова стъпка. Превърнах се в сянката, която оставаше незабелязана. И изчаквах удобния момент, в който щях да нападна...

Разбих живота си за части от секундата. Сега и да се молех да бъда опростена, вече бях стигнала до неговото ниво. Ръцете ми бяха омърсени със кръвта му, но не съжалявах. Сега щях да живея с мисълта, че не би могъл да причини на никому зло, но за себе си не бях сигурна. Предадох се в ръцете на Бога. Нека той реши моята участ. Съгреших, но не съжалявам. Нямаше никога повече да бъда наранена от мъж. Вратите на църквата бяха широко отворени за изгубената ми девственост. Никой не разбра, че в действителност душата ми се молеше за опрощение. Тялото ми бе само уред да присъствам тук и да се опитвам да живея. А колко исках да бъда на неговото място, въпреки че знаех... Рано или късно щях да го срещна отново, но не съжалявах, ако се налагаше, пак бих сторила същото.


Всички прилики с действителни лица са просто съвпадение

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...