7.04.2011 г., 20:07

Изгубена девственост

1.3K 0 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица от себе си. Исках земята да се разтвори и да ме погълне. Най-отвратителното бе, че жадувах да му причиня същото. Омърсявах съзнанието си с картини, които бяха ужасяващи. Знам... Аз съм причината да се случи. Грешката бе изцяло моя, че приех поканата за невинната ни среща. Щяхме просто да гледаме някой филм и да си прекараме добре. Но, уви, мъжкото подсъзнание бе изградено от една огромна част сексуалност. Умолявах го да не ми причинява зло, а той се наслаждаваше отгоре ми, сякаш бях парцалена кукла. Не разбирах какво предизвикваше удоволствие в реакциите ми, за да бъде още по-настоятелен. Явно при някои индивиди от мъжки пол проявата на сексуалност се движеше в комплект с насилието. Добре, аз някак си щях да го преживея, но трябваше да измисля начин да предотвратя повторението на тази случка.

Започнах да следя всяка негова стъпка. Превърнах се в сянката, която оставаше незабелязана. И изчаквах удобния момент, в който щях да нападна...

Разбих живота си за части от секундата. Сега и да се молех да бъда опростена, вече бях стигнала до неговото ниво. Ръцете ми бяха омърсени със кръвта му, но не съжалявах. Сега щях да живея с мисълта, че не би могъл да причини на никому зло, но за себе си не бях сигурна. Предадох се в ръцете на Бога. Нека той реши моята участ. Съгреших, но не съжалявам. Нямаше никога повече да бъда наранена от мъж. Вратите на църквата бяха широко отворени за изгубената ми девственост. Никой не разбра, че в действителност душата ми се молеше за опрощение. Тялото ми бе само уред да присъствам тук и да се опитвам да живея. А колко исках да бъда на неговото място, въпреки че знаех... Рано или късно щях да го срещна отново, но не съжалявах, ако се налагаше, пак бих сторила същото.


Всички прилики с действителни лица са просто съвпадение

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...