Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просмуква и в сънищата ми – студен и неприятен, а монотонният му ритъм създава в мен усещането за една непрестанна агония. Докато спя, виждам познати физиономии, навсякъде. Тази нощ сънувам странен сън – първо се срещам с починалия си дядо, с когото си приказвам, после отварям една черна и мръсна врата, за да вляза в някакво място, където разбирам, че приятелката на една моя приятелка е починала, и по необясними причини се заливам от смях. След това бягам из тъмните улички на Виена (където никога не съм ходил, но тогава бях убеден, че съм там) и срещам някакъв обущар, който ми предлага помощта си... накрая съм с едно момиче, което не познавам. То ме е хванало за ръката и заедно вървим към някаква ...