Откакто свят светува, хората са се стремяли да намерият своят идеален свят. Своят... „рай”, както те го наричат. Само една много малка част от тези същества бе осъществила тази своя мечта и бе останала разочарована от крайния резултат. Това ли беше раят? Това ли беше мястото, към което всички се стремяха през живота си? Едва ли...
Естествено имаше и такива, които бяха доволни от това, което са намерили и постигнали. Рай... за тях – олицетворение на мечтите и стремежите им, за мен... просто едно изгубено пространство. Или поне беше изгубено допреди да си променя така драстично мнението.
Дълго време бях обикаляла безцелно по улиците. Бях се отказала тотално от живота с родители ми. Тази част от съществуването ми представляваше затворена страница в историята ми. Никога повече нямаше да я отворя, защото не си заслужаваше да рискувам. Животът ми се развиваше монотонно, всеки ден минаваше като лента на филм, която се превърта всеки път до началото и започва наново.
Нищо нямаше същото усещане ...