26 feb 2009, 22:01

Изгубихме се... 

  Prosa » Otros
1182 0 1
7 мин за четене
... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена...
вълните се блъскаха така,
сякаш ме атакуваше.
Небето плачеше така, както аз,
когато си отиваше.
Очите ми се пълнеха отново със сълзи,
защото не виждах погледа ти в залязващото слънце,
както преди... както преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??