26 февр. 2009 г., 22:01

Изгубихме се... 

  Проза » Другие
1183 0 1
7 мин за четене
... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена...
вълните се блъскаха така,
сякаш ме атакуваше.
Небето плачеше така, както аз,
когато си отиваше.
Очите ми се пълнеха отново със сълзи,
защото не виждах погледа ти в залязващото слънце,
както преди... както преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??