Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.

  Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заведа на едно приятно място, съкровище?" Поне телефонът да си беше намалил, гадът му с гад! Гневът изби на червени петънца по лицето ú, докато яростно търкаше стъклото. Винаги, когато беше бясна, миеше прозорците.

   Защо бе, Боже?! Ми след двайсет години е нормално да поостарееш, да не си свежа като цветенце, да те познава до последното косъмче, да си му втръснала. Ма той какво си мисли? Да не би да не е остарял, нима е свеж като цветенце и тя не го познава до втръсване? И к`во? Харесва си  го и такъв.

   Ама така е то! По света хората, като се сдобият с повечко пари, водят семейството си на почивка, че да го заздравят. Българинът, като види повече пари, си намира любовница.

  Двайсет години наравно с него. Той все беше болнав, все неща му имаше, тя се разправяше с всичко. Къща построиха, дете отгледаха... И синът прати на село при свекървата, вместо да го остави през ваканцията при нея, хем знаеше, че си е взела отпуск за Великден, че да прекара повече време с момчето. Какъв зор имаше да го праща при баба му? Страх го е, мръсникът ниеден! Страх го е детето да не разбере, затова гледа да го отдалечи. Нали му е баща, нали трябва да му е пример. Страх го е, затова го прати при майка си.

  А сега: „Викат ме от службата" - дрън-дрън!

  Ма тя ще му отмъсти. О, как ще му го върне! Няма да остави нещата така!

  Тутакси се отказа от миенето на прозореца и се зае с изискано отмъщение по китайски. Първо се приведе в изряден вид - щеше да му даде да се разбере. После купи цветя и приготви свещи. Търсеше някаква причина за вечеря на свещи и изведнъж ú хрумна, че точно на този ден имаха годишнина. Това доналя масло в огъня и тя се зае с удвоени усилия да изпълнява плана си. Състави меню, като по учебник - любими ястия, любим сладкиш, любимо вино. Остави месото полусурово и сипа повечко сол - той не понасяше и двете неща. За себе си приготви само парченце риба, щеше да се оправдае, че е на диета - той и това не понасяше. А сладкишът! Сладкишът приличаше на произведение на изкуството. Но не на сладкарското, а на военното. Мязаше на боеприпас - нещо като противопехотна мина, при това - вече избухнала. Щеше да му го сервира със смутена усмивка и да каже, че няма много добър вид, но пък е вкусен - той и това мразеше. Естествено, че ще е вкусен, след като съставките му са вкусни. Покривката беше изискана, но смачкана - нарочно я намачка, преди да я застеле, свещите вече бяха палени, избра неподходящи чаши, а чиниите бяха от различни сервизи. Купила беше цветя, от които той кихаше, а вазата сложи в центъра на масата - така, че да пречи да се виждат един друг. Трудно щеше да ú бъде да запази виновно-наивния си вид през цялата вечер, а не искаше той да забележи злорадите пламъчета в очите ú - целият ú план би пропаднал. А такова старание вложи да направи така, че всеки детайл да го дразни максимално. За капак беше предвидила да пусне телевизора, беше избрала чалга-концерт за начало, а после „Шоуто на Слави". Щеше да му скъса нервите окончателно. Ще види той на кого ще изневерява! И ключът даже завъртя така, че да не може сам да си отвори.

  Когато звънна, тя се завтече с пресилена радост, но цветята в ръцете му смразиха усмивката й.

  - Годишнина, не помниш ли? Хайде, приготвяй се, нямаш представа какво местенце ми показа колежката, ще си изкараме чудесно...