Ярката бяла светлина го заслепяваше. Странно, че не можеше да определи от колко време бе заслепен. Като че съзнанието му бе празно, не чувстваше нищо. Не помнеше нищо. Но светлината (бяла? Как бе възможно да е бяла) бе пред очите му. Дали? Не си спомняше да е отворил очи, не си спомняше нищо отпреди секунди. Като че ли току-що е излязъл от дълбок сън и и бе заслепен? Не, всъщност светлината не го заслепяваше, тя...
Остра болка в дясната ръка го извади от унеса му. Рязко отвори очи. Бялата светлина от допреди секунди бе изчезнала. Той обаче не желаеше да я изгуби. Мислено опита да се върне към нея. Като че ли бе насигурно в нея, а сега споменът избледняваше като мъгла. Мъгла? Бяла светлина. Беше отворил очи и виждаше пред себе си мъглата. Толкова объркан се чувстваше. Мъгла, бяла... Бяла какво? Изплъзваше му се, как бе възможно. Какъв сън само, имаше нещо важно в него, но колкото и да се мъчеше, споменът му убягваше.
Тръсна гневно глава.
- Няма смисъл - прошепна си тихо, - Едва ли ще си ...