1 sept 2009, 10:36

Изкривени умове

  Prosa » Relatos
1.1K 0 3
2 мин за четене

Изкривени умове

 

Ако случайно

съм копирала

чуждо

произведение

знайте, че аз

НЕ чета!(((:

 

Денят е Понеделник. 13 спретнати мъже и жени са застанали изправени пред високата врата на психиатричен кабинет. Представителките на нежния пол напускат дълбокия коридор доста разстроени. Мъжете изглеждат ядосани. В последния момент влиза слабичка руса госпожа на около 52.

- Тук съм за работа като психиатър. Пратих ви автобиографията си по e-mail.

- Седнете, моля. Досега сте работила като детегледачка!?!

- Децата дават психическа подготовка за работа с емоционално нестабилни. Не знаят какво искат, имат променливо настроение и са непостоянни като цяло.

- Радвам се за богатия ви опит! Искаме да ни отговорите само на един въпрос.

- Разбира се. Слушам ви.

- Как, като психиатър и човек, вие различавате реалността от въображението? На пръв поглед може да ви се струва подигравателно, но за нас е от огромно значение. Ако не знаете отговора, бихте обявили за побъркани дори и най-осъзнатите хора!

- Наистина странен въпрос.

- Разберете, важно е! В случай, че ви назначим без нужното знание по въпроса, може да разстроите много клиенти с преценката си.

- Щом настоявате. Според мен, хората, бягащи от реалността, отиват на по-хубаво място чрез въображение. Никой от тях не би си представил по-лоша реалност. Тези хора имат психически проблем! От друга страна тези, които си измислят неприятни случки, са по-нормални! Аз например разпознавам реалността по суровия ù характер и затова смятам, че във втория случай пациентите са със здрав разум!

- Значи вие предполагате, че песимистите са нормални, а оптимистите - не!

- Съжалявам, ако съм сбъркала мястото.

- Утре елате пак с нов часовник, за да обсъдим бъдещата ви заплата.

 

Написаното в разказа

не изразява моето

мнение по въпроса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хммм...
  • Хората сме странна порода животни...
  • Според мен и за двата вида има място в живота и не мисля,че бих ги определила с думи,като: ,,нормални,,- ,,ненормални,,.Просто всеки чувства по различен начин и е важно да правим разлика кога е правелен оптимистът,като такъв и кога песимистът.Именно и в това се състои истината за реалността,защото животът е радост и тъга.Оптимистът и песимистът просто показват и двете страни,но истината е някъде между тях в баланса може би.

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...