Изкривени умове
Изкривени умове
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение
знайте, че аз
НЕ чета!(((:
Денят е Понеделник. 13 спретнати мъже и жени са застанали изправени пред високата врата на психиатричен кабинет. Представителките на нежния пол напускат дълбокия коридор доста разстроени. Мъжете изглеждат ядосани. В последния момент влиза слабичка руса госпожа на около 52.
- Тук съм за работа като психиатър. Пратих ви автобиографията си по e-mail.
- Седнете, моля. Досега сте работила като детегледачка!?!
- Децата дават психическа подготовка за работа с емоционално нестабилни. Не знаят какво искат, имат променливо настроение и са непостоянни като цяло.
- Радвам се за богатия ви опит! Искаме да ни отговорите само на един въпрос.
- Разбира се. Слушам ви.
- Как, като психиатър и човек, вие различавате реалността от въображението? На пръв поглед може да ви се струва подигравателно, но за нас е от огромно значение. Ако не знаете отговора, бихте обявили за побъркани дори и най-осъзнатите хора!
- Наистина странен въпрос.
- Разберете, важно е! В случай, че ви назначим без нужното знание по въпроса, може да разстроите много клиенти с преценката си.
- Щом настоявате. Според мен, хората, бягащи от реалността, отиват на по-хубаво място чрез въображение. Никой от тях не би си представил по-лоша реалност. Тези хора имат психически проблем! От друга страна тези, които си измислят неприятни случки, са по-нормални! Аз например разпознавам реалността по суровия ù характер и затова смятам, че във втория случай пациентите са със здрав разум!
- Значи вие предполагате, че песимистите са нормални, а оптимистите - не!
- Съжалявам, ако съм сбъркала мястото.
- Утре елате пак с нов часовник, за да обсъдим бъдещата ви заплата.
Написаното в разказа
не изразява моето
мнение по въпроса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Василева Всички права запазени
