Вторник, 9 часа сутринта.

Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди отново да дойдат тук? Или щеше да има извънредна задача, или щеше да има съкращение. Несигурността в банковия сектор рефлектираше и в икономиката.
Мистър Хопкинс, шефът на фармацевтичната компания, както винаги елегантен, влезе облечен в стилен скъп сив костюм. Красивото му лице, обичайно с приветливо изражение сега беше угрижено.
Тримата мъже тревожно се спогледаха.
     – Господа – каза  мистър Хопкинс, – извиках ви, за да разрешим спешен и важен за мен въпрос.
     Той седна на стола, сложи ръце върху масата, сплете пръстите си и така силно ги стисна, че кокалчетата побеляха.
      Технолозите обезпокоени отново се спогледаха. "Лош знак", помислиха си те.
    – Тия дни – започна шефът, – тъщата ми получи остър пристъп на ревматизъм в коленните стави. Опитахме какво ли не, но нищо не помогна, дори напротив - състоянието й се влоши. Поставям ви задача: до утре трябва да измислите нещо, което да помогне. Който намери решение ще отиде със семейството си за две седмици на безплатна почивка в Хавай. Не успеете ли  - ще има последствия и за трима ви. Свободни сте. Утре в 9 часа сутринта ви искам тук да ми докладватe.
     Той стана и бързо излезе от залата. Технолозите се захванаха с ежедневните си задължения.

                                                                                        *

След работа Едуард се прибра в луксозния си апартамент, облече си анцуг, сипа си в чаша сухо мартини, седна във фотьойла и се замисли. От двайсет години бе във фирмата, до гуша му бе дошло от проблеми, искаше му се да намери лесно решение, затова потърси помощта на изкуствен интелект. Кликна на ChatXYZ. Зададе въпроса и си записа отговора. Доволен, Едуард допи питието си.

                                                                                         *

Винсeнт вкара в гаража скъпото си „Порше“ и влезе в луксозната си къща, която се намираше в квартал с ограничен достъп. Той се преоблече в домашния си халат, наля си в чаша марково уиски, добави кубчета лед и седна на шезлонга до басейна в двора на имението. 
        Двайсет и петте години години трудов стаж в компанията бяха осигурили добри възможности за него и семейството му. Съпругата му не работеше, срещаше се с приятелки, дори и сега беше се запиляла някъде. Двете им деца, момче и момиче учеха в престижни колежи. Трябваше той да намери решението на проблема, за да запазят стандарта си на живот – студентите трябваше да завършат следването си, а и не беше сигурен дали съпругата му щеше да остане с него, ако е безработен.
         " Ще потърся бързо решение " – помисли  си той, - " ще се обърна към изкуствен интелект ". Кликна на ChatZYX, зададе въпроса и си записа отговора. Удовлетворен, Винсент допи уискито си.                               

                                                                                            *

Джон паркира старата си кола близо до караваната, разположена в средата на поляната. „Хондата“ бе от студентските му години, но още вярно му служеше, нямаше възможност да купи нещо по-модерно. Двайсет и седем годишен той работеше едва от шест години в компанията. С Аби се ожениха още в първи курс на следването. Всичките пари, които спечели през годините отиваха за процедури „ин витро“, но си струваше – сега на поляната играеха тригодишните им тризнаци.
       Аби се качи в колата и отиде да пазарува, негов ред беше да наглежда децата.
       Анди, Боби и Тони с хъс ритаха футболната топка, подаваха си един на друг и радостно се смееха. Скоро бяха гледали Световното първенство в Кувейт и сега се изживяваха като Меси, Роналдо и Мбапе.
Джон изнесе от караваната сгъваем стол с облегалка и седалка от плат, разгъна го, седна и с обич се загледа в синовете си. Смръщи чело. Беше наясно, че няма ли по въпроса решение – ще има уволнение. Какво да измисли? Припомняше си прочетено и чуто.
        „Боже Господи“, помисли си той,„трябва  да намеря изход, парите са ни нужни.“ Джон не разбра какво всъщност се случи – децата ли ритнаха силно топката или неведома сила я вдигна високо и я запрати в шубраците в края на поляната. Хлапетата се затичаха след нея и вкупом се шмугнаха в храстите. Миг след това въздухът се огласи от страховити викове.
        „Сигурно е змия“, си помисли ужасеният баща и хукна натам. Беше доста горещо за началото на април, всичко можеше да се очаква. Запъхтян стигна до децата. Анди, Боби и Тони пищяха с максимални децибели, които белите им дробчета можеха да произведат, сълзи и сополки се стичаха по зачервените им от плач бузки, ръчичките и босите им крачета също бяха зачервени. Змия нямаше.
        Бащата пое дълбоко дъх с облекчение, огледа ги добре и за тяхна изненада силно и весело се разсмя. Момченцата го изгледаха възмутено.
       Джон ги изведе от мястото, където бяха и където растеше коприва, в караваната постави компреси на малките Меси, Роналдо и Мбапе. Ситуацията бе овладяна.

                                                                                               *
Сряда, 9 часа сутринта

Тримата технолози влязоха в заседателната зала, двама от тях носеха по една папка, Джон носеше зелена полиетиленова торбичка.
      Дойде мистър Хопкинс и седна на стола си. 
      – Докладвайте – рязко каза той.
      Пръв уверено започна Едуард :
       – Сър, допитах се до изкуствения интелект Chat XYZ. Нужно е да се направи воден извлек поотделно от веществата А, Б и В, да се смесят  течностите, добре да ги разбъркаме, за да се хомогенизират, да ги загреем до 60 градуса, за да реагират, после да ги охладим. С получената смес е нужно да се маже три пъти дневно - сутрин, обед и вечер в продължение на 20 дни.
       – Аз се допитах до изкуствения интелект ChatZYX – каза самоуверено Винсeнт. - Трябва да се направи спиртен извлек поотделно от веществата Г, Д и Е. Да се смесят течностите, да се разбъркват добре, за да се хомогенизират. Това е Екстракт First. С него коленете трябва да се мажат сутрин, обед и вечер петнайсет дни. Да се направи спиртен извлек  поотделно на веществата Ж, З и И, да се смесят и да се разбъркат, за да се хомогенизират. Това е Екстракт Second. От него трябва да се пие по една супена лъжица преди ядене сутрин, обед и вечер петнадесет дни.
       – Вчера – започна неуверено Джон, - синовете ми ритнаха топката в храстите, отидоха да я търсят там и попаднаха на коприва. В спомените си се върнах в детството, в ранчото, където живеехме. Дядо ми имаше ревматични болки в коленете. Той бе запален по историята на Древния Рим. Някъде бе прочел, че Цезаровите войници по време на дългите походи прекарвали много време на открито, влажно и студено. Някои от тях се разболявали от артрит или ревматизъм и се лекували с коприва. В единия край на ранчото растеше коприва. Дядо откъсваше снопче от нея, потупваше с него коленете си – така пареше кожата си, пиеше и чай от билката и за няколко дни болките изчезваха. 
       Джон бръкна в торбичката, извади и вдигна едно зелено снопче стебла от коприва и каза :
        – Сър, това е моето предложение – бързо и евтино лечение.
        – Довечера ще си помисля – рече шефът, – и утре в 9 часа сутринта ще ви съобщя какво съм решил.

       Мистър Хопкинс стана и с енергични крачки излезе от залата.
       В събота Джон, Аби и тризнаците заминаха на безплатна двуседмична почивка в Хавай.