MagiV
19 el resultado
- Качвайте се и да тръгваме, че съмна вече – каза Мария и седна зад волана на пежото си.
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли ...
  306 
Анет
Родих се и израснах в махала на балканско село. Училището бе основно и следващите три години пътувах с автобус до близкия град, за да завърша гимназия. В единайсети клас случайно се запознах с красив младеж от града и веднага след бала се оженихме.
Родителите на Борис имаха магазин за хранителн ...
  337 
Отварям очи, поглеждам нагоре и виждам, че той се е събудил преди мен и работи - паякът в горния десен ъгъл на стаята вече плете мрежата си. Съседът ми по легло, пенсионираният учител по български език и литература, Кирил Данаилов още спи, той е тук след втори инсулт.
От десет години аз също съм пен ...
  281 
Аз съм Зейна, синеока брюнетка на двайсет и четири години, хубавка, (каквото и означава името ми), студентка в последния курс по арабистика. Тази вечер трябва да взема най-важното решение в живота ми.
Но да карам поред.
През 1990 година, когато в Ливан починала баба Карима, дядо Басем решил да напра ...
  434 
В сряда, в 9 часа Емил Стоев излезе от златарското ателие, затвори вратата и сложи кутийката с медальона в джоба на сакото си. Със сивия костюм сега беше му добре, защото майското утро бе хладно – синоптиците обещаваха от утре рязко затопляне.
Стоев бе четиресетгодишен, среден на ръст с кестенява ко ...
  375 
Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.
Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.
Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, ...
  616 
Вторник, 9 часа сутринта.
Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди от ...
  447 
Време беше.
Малко преди осем часá баба Гинка изключи телевизора, облече се, накуцвайки излезе на терасата и седна на стола. Беше ѝ трудно да стои права. Януарското утро бе изненадващо меко за сезона. За своите осемдесет години бабата бе спретната и модерна. Бялата й коса бе накъдрена на едри букли. ...
  469 
Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...
  1322 
- Не, нямаме свободни стаи, всичките са заети – каза на сносен английски рецепционистът.
Германчетата унило провесиха носове. Това беше третият и последен хотел в малкото погранично градче, където им отказваха. Те бяха златокоси и синеоки, красиви с една чуждоземна хубост, може би това трогна мъжа з ...
  818 
20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...
  2059 
В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обст ...
  1255 
Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...
  1295 
– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...
  2844 
Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2] ...
  1644 
Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ...
  1219 
Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с гото ...
  1274 
Село Дрен е на десет километра от Троян. Нови и стари къщи са струпани покрай пътя, протегнал се като гущер между баирите, покрити с гъста гора. На брега на Осъма, където реката прави остър завой, се белее хубавата къща на Минко Лалев. Дворът е ограден със сух зид, между камъните на който тук-там се ...
  1245 
Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...
  1979 
Propuestas
: ??:??