Вторник, 9 часа сутринта.
Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди отново да дойдат тук? Или щеше да има извънредна задача, или щеше да има съкращение. Несигурността в банковия сектор рефлектираше и в икономиката.
Мистър Хопкинс, шефът на фармацевтичната компания, както винаги елегантен, влезе облечен в стилен скъп сив костюм. Красивото му лице, обичайно с приветливо изражение сега беше угрижено.
Тримата мъже тревожно се спогледаха.
– Господа – каза мистър Хопкинс, – извиках ви, за да разрешим спешен и важен за мен въпрос.
Той седна на стола, сложи ръце върху масата, сплете пръстите си и така силно ги стисна, че кокалчетата побеляха.
Технолозите обезпокоени отново се спогледаха. "Лош знак", помислиха си те.
– Тия дни – започна шефът, – тъщата ми получи остър ...