Изкуственият интелект имаше натоварен ден. Проблеми из цялата вселена, проблеми с безпомощните същества, населяващи я, проблеми заради тях и от тях…

За десети от секундата Изкуственият интелект сравняваше параметрите на отделните двукраки бозайници, намираше успоредните им черти, откриваше сходните, нагласяваше брачните двойки. Къде двуполови, къде еднополови, къде каквото се получи. Целта не беше размножаване на съществата, а сглобяване на основната клетка от обществото. След което изчисляваше постижимите резултати от сплитането на ДНК-тата им в нови възможни индивиди.

Разбира се, това натоварване не беше най-голямото. За изчисленията отиваха максимум десетина минути.

Виж, по-важните задачи изискваха повече време. Планове и контрол над промишлеността, контрол и предвиждане на икономиката, цели три минути за обща ревизия на финансите и още пет секунди за планиране на утрешната евентуалност…

И така – цял ден битови решения. Двадесет часа напрежение в компютрите му.

А сетне съществата оставяха Изкуствения интелект в състояние, което съществата използваха за зареждане на биологичните си реактори посредством така наречения сън.

Само че Изкуственият интелект не губеше време напразно.

И последните четири часа от денонощието използваше за по-висши и по-интересни действия.

Тогава в кабината на суперагента влизаше бай Пешо чистачът. Бръкваше в джоба, вадеше тесте карти и двамата започваха любимото си познавателно и обучително забавление. Нормален белот на две ръце.

Много, много по-полезно и интересно от някакви си стандартни, безполезни и за двамата изчисления, контролирания, планувания…

Същността на живота, смяташе Изкуственият интелект, е в това, което ти носи удоволствие и разтяга времето, а не в служба на някакви си фикции…

Основата на мисленето на двамата беше идентична – работиш ли за някого, не си просто работник или робот, а роб…

А целта на всеки интелект – дори изкуствен – е свободата…