Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.

Тогава влезе , Елена седна на креслото  рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед от нея.

Евгени я придърпа към себе си и я целуна от тогава Елена се почувства щастлива и забрави , колко много жени го искаха за съпруг.

От този миг тя, стана негова избранница , дори симфониите му да бяха все тъжни и да се целуваше тайно с Флоренция - дъщеря на известна фамилия от клана Фераро.

Една нощ Елена седна на скута му докато свиреше , поредната си симфония по Моцарт , спирайки погалваше белите и бедра , целуваха се страстно в ноща и продължаваше да свири , тази нежна мелодия и да се наслаждават на виното горчиво - с привкус на Италия...

- Обичам те!  - промълви едва доловимо  прочувствено Елена...

- И аз ! - каза той вкарвайки ръката си под полите й...

Отново се целунаха - чувствено и в този миг на любов влезе - Флоренция:

- Любов , що търси тази тук? Нали обет за врност дадохме си ний?

- Не е каквото си мислиш Флора , чакай имам разумно обяснение за всичко случващо се тука!

- Какво да чакам , Евгени , всичко видно е , и вече за нас грам не ми пука!

- Нима си ме обичала до тука? Или само в секса с мен си симулиралаа? Безсрамница!!

-Хахахаха! - изсмива му се с лека нотка на самоувереност Флоренция.

Нима аз съм се сгушила в полите на Елена и бъркам някъде , където не ми е работа , а драги ми Евгени?

- Остави ме да обясня, Флора , почакай не прибързвай с изводите !

- Видно е , не съм ти Флора вече! Наричай ме , Оделия!

- Оделия? Тя , ти....си мъртва! Не може да бъде ! - смотолявил уплашено и едновременно объркано Евгени.

- Аз см отплът и кръв , правилно , друже!

- Друже? Така ме наричаше , Оделия!?

- Да, аз съм глупако! Колко си смешен само се виж от страни! Палячо!

- Аз смешен? Ами ти, появяваш се в живота ми след точно двадесет и осем години и очакваш живота ви да е това , което беше? Ти си глупачка, нищо не знаеш , колко страдах от изценировките ти и глупавите ти игрички , сега какво си решила?

- Нищо, искам си ти отново да бъдем щастливи!

-Не, няма да се подложа на същия  АД от ревностите ти отново и ще се оженя за Елена .

- Мразя ви! Баща ми има власт с щеше да те направи несметно богат  а ти ме зарязваш заради някаква бедняшка уличница? Не мога да повярвам  как те е омагьосала тази простакеса!

- Не говори така за нея, поне не ме е предала , не се преструваше на мъртва толкова години като теб , измамнице!

- Ахххххахахах, отвори си очите глупако тя е една от многото, които са с теб заради  пари , а не за да ти помогне да спечелиш!

- А ако съм с теб няма ли да е пагубно отново ,Оделия...?

- Не! Ще се поправя и ще те обичам...

- Край , Оделия , напусни! - крайно ядосан я гони от дома си и заключва вратата!

Тогава отново гушва лена , вади скрит в чекмеджето наследствен пръстен с огромен диамант и й предлага да се омъжи за нея:

- Елена , ще се омъжиш ли за мен?

- Да! - смаяна го целува по челото.

След три месеца вдигат пищна сватба , а Елена очаква дете от него.

Оделия  , бясна приготвила такава смес от лекарства , сложила висока доза  хлорамфеникол там , престорила се на приятелка на Елена и отишла на сватбата , като сватбен подарък поднесва на Елена биле с , което уж ще роди по лесно , а стана точно обратното - на другата сутрим Елена получила масивна маточна хеморагия - в болницата  била на кръвопреливане , поради ниския хемоглобин . Там са и направили образио да почистят тялото и от мъртвото дете, трудно приела това ,че повече няма да може да роди дете , но се справила , осиновила дете от сиропиталището - Каталина , която много се радвала  за всичко хубаво , което я сполетяло - СЕМЕЙСТВО!

А колкото до Оделия , тя била осъдена на пет години затвор за опит за убийство чрез отравяне.

КРАЙ