Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед от нея.
Евгени я придърпа към себе си и я целуна от тогава Елена се почувства щастлива и забрави , колко много жени го искаха за съпруг.
От този миг тя, стана негова избранница , дори симфониите му да бяха все тъжни и да се целуваше тайно с Флоренция - дъщеря на известна фамилия от клана Фераро.
Една нощ Елена седна на скута му докато свиреше , поредната си симфония по Моцарт , спирайки погалваше белите и бедра , целуваха се страстно в ноща и продължаваше да свири , тази нежна мелодия и да се наслаждават на виното горчиво - с привкус на Италия...
- Обичам те! - промълви едва доловимо прочувствено Елена...
- И аз ! - каза той вкарвайки ръката си под полите й...
Отново се целунаха - чувствено ...