Изненадата

                 Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон.  Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали съм любопитна - и го отворих. Гледам сърчица, целувки и такива мили картинки, от които ти пърхат пеперудки в стомаха… Поглеждам, мъжът ми - вече блаженно си похърква на леглото. Я да видя какви са тези неща?  Гледам, жена му праща картинките… Я да видя какъв е този чат… така… връщам се назад… и чета…. нещица, закачки, даже вече разбрах, че си липсват един на друг многооо и т.н. Ококорвам се…. изненада… Разглеждам и профила - нищо особено - жена като жена, не е красавица, не е дама, обикновена жена.  Гледа едно сериозно, без никаква усмивка… и без никакъв чар. Ако беше нещо като Анжелина Джоли - щеше да се побъркам… а то - най-семпла женица…  И какво е намерил у нея? Чета - образование висше химическо, работа - в отдел охрана на труда в един завод. Що бе жено, не работиш като инженерка? Значи толкова разбираш инженерството… Правя си извод - че не е от най-умните… Ами в секса, как ли е? Пак ми призлява… Чукове забиват в мозъка ми… Подлец! Ако е искал да се разведем - защо не е казал и дума? Значи не е само подлец, ами е и страхливец…

                    Коремът ми се сви на буца лед, после разбрах, че ме е лъгал, връхлетя ме ярост, побеснях на мига… Какво са за него 20 години брак? А за мен? Познавала ли съм го? Какво е търсил и намерил в другата жена? Мислите ми лудо препускат из главата, не намирам отговори все още… Урагани бушуват в сърцето ми… става ми много, много неприятно… Лъгал ме е… Срещал се е с друга жена, прегръщал я, любил я… Зад гърба ми се е забавлявал като някой мачо…

Повръща ми се. Хуквам в банята. После се свивам на дивана и сълзите ми бликат ли бликат…

Другата фаза ме връхлита… ще го клъцна както спи… Щом ме е предал, да си понесе наказанието… Отивам в кухнята и вземам най-големия нож. Острието бляска на лампата, стоманата е перфектна. Държа с две ръце ножа …

- Мамооооооо - гласът на дъщеря ми ме сепва. Обръщам се и виждам как две боси крачета припкат в коридора… Добре, че не е дошла до тук…             

                     Мушкам ножа под блузата си. Озъртам се пак. Тръгнах към вратата  а сълзите ми пресъхнаха… Поставих внимателно ножа в най-затънтеното чекмедже на кухнята.

Мисълта за мъжа ми - я натъпках в най-забутаното кътче на съзнанието ми… Да го игнорирам… Дано се получи… Знам ли? Пътищата са два - да го изритам от тук или да простя… И с двете неща ще е трудно да се справям. Душата ме боли…