Обикалях две седмици по кабинети и лаборатории. Техническа профилактика и ремонт...
Тръгнах със страх.
Защото зная какво ме чака – пред кабинетите се струпват глутници пенсионери, разменящи диагнози, лекарства, лечения, нАучна информация... И критики към тия доктори, дето нищо не знаят, ама не щат да питат спецовете пред кабинета...
И в двата дена пред кардиокабинета беше малък митинг. Записан съм първи – за 8,30. Но се появяват хора, двама даже на колички, идващи от селата. И напират да влязат бързо, защото имали после автобус за връщане…
Да, де – но нали уж ред… Не признават! Не знаели /айде бе!/, че народът е сърдечно болен и тук винаги има тълпа. Винаги!
И нямало интернет в селото, нямали телефони. Дори стационарни! Не знаели, че гтрябва записване. Макар да споменават, че наскоро пак са идвали, а на вратата ясно пише – само с предварителни записвания…
Нашенски тарикатлък… Ако мине…
И хем си напрегнат от нервиранията с безочливите хитреци, хем чакаш изненада в кабинета…
Слава Богу – ...