Изпитание на волята, духа и обичта 3

                     Затършувах из раницата си за чиста пластмасова чаша. Бабите ни, винаги като деца, ни караха да унинираме в чашка и удареното, порязаното, да го промиваме с нея, после с чиста вода. И в зависимост къде е раната го мажеха с ракия, и заздравяваше. Да но сега ракия няма.

- Опитай да се изчоркаш в тази чаша, хайде не се върти, ами  клякай и си нагласяй чашката...Сега ще ти полея да си измиеш ръцете, имам и сапун...Дай си шепичката и  с урината лекичко  измий подсяканото от едната страна, подливам ти, миеш и другата. А сега клекни, подливам ти, миеш и по-назад...Щипе  нали, нека да поседи така 1-2 минути.

Тя ме погледна и мълчешком кимна с глава, застанала права и малко поразкрачена на метър от мен.

- Сега мием ръцете с вода, поливам с чиста вода и ти миеш отново. Готова ли си - бърборех, все едно че не виждам какво прави.

- Тениската ми е изпрана, чиста, сега  я вадя от плика...попий водата с нея, по-добре ли си. А сега слагай на голо мои по-широки гащета, да не се запарва, а да се проветрява. Дай клина, бикините , да ги сложа в плик за пране след някой ден, а  тениската ще закарфича на раницата си да съхне за следващата промивка. Издърпай чорапките си, да не си нараниш ходилата, връзвай здраво обувките.

Давах команди като военен, да ама аз не съм бил, пък ако бях...

- Можеш ли да вървиш, след 10 километра, според едни писания има чешма, ще починем и преспим.

Помогнах й за раницата, нарамих моята и мълчаливо тръгнахме. Само леко вятърче подухваше широките крачоли на гащетата ми. Изчака ме и хвана ръката ми.

- Пит, без теб бях загубена, мравките щяха да ме намерят и изядат - продума тя тъжно.

                 Намерихме и чешмата и нещо като стар бивак около нея.

- Катрин, ако ти се пие вода , от нашето шише, ще запаля огън, ще преваря вода и можеш да се измиеш и със сапун, тениската вече е изсъхнала. Само да видя има ли нещо мръсно наоколо и се разполагаме.

Ето дойде ред и на  алуминиевата тенджерка, капакът бях хвърлил за да не дрънчи, но и така ще свърши работа. Събрах дърва, напалих огъня, сложих  тендерката на два камъка и скоро водата завря.

Охлаждах в коритата на чешмата, пълня шишето, завря втора тенджерата, поохладих и нея.

- Лейди Катрин, банята ви е готова.

Добре, че приемах всичко насериозно, иначе бях готов да прихна да се смея.

Наблюдавах я, поливах й с вода. Ще се скрия зад някое дърво да видя да не съм го забравил или загубил някъде по пътя, нищо не примърда в мен. Прибърса се със сухата тениска.

- Боли ли те, има ли още зачервено.

- Не знам, не мога да видя, но не ме боли, ти...

- Добре, но трябва да си измия ръцете със сапун.

Попипах, погледнах, без да искаме сме успяли с бабински метод на лечение.

Възварих още една тенджера вода и напълних шишетата, да има за пиене и за миене. Събрах още дърва за вечерта, подострих две чаталчета  за импровизирани шишове  за печене на саламчетата. Скоро се разнесе мирис на печено. Огънят  се отразяваше в очите ни, тук -там прехвръкне някоя закъсняла птичка и тишина. Хвърлих още дърва в огъня, отгоре сурови клонки с листа  за пушък, до огъня  сложих две здрави тояги, дето им окастрих клонките и налягахме около него в чувалите си. Незабелязано от нея скрих брадвичката до чувала й, големият нож до моя чувал, така че както и да  се обърна винаги да имам под ръка нещо.

Умората и тишината са ни подействали приспивателно.

Сутринта станах по-рано, раздухах осъна, сложих тендерката с вода да възври, ще я изненадам, имам пакетчета  кафе и захар, по две бисквити и сме готови за нови километри.

Тя се поразбуди, изтегна се блаженно и промълви.

- Охо, усещам миризмата на кафе

- Не позна - смеех се доволно - Чаках да се събудиш и тогава, водата е готова, покривката е зелена, нямаше бяла

- А това не е и онази пластмасова  чаша, нали.

- Е, стига де, ако се падне на теб знаеш вкуса, ако се падне на мен ще си мълча и ще пия с наслада

Изгледа ме доста подозрително и революционно

- Не се сърди, малко смехории за добро начало на деня, ами хвърлихме я още тогава в торбата за боклук

С топла вода премих двете чаши, подадох пакетче кафе, захар и бисквити, клъцнах с ножа някаква клонка за бъркалка и седнали  разкрачени един срещу друг отпивахме кафе с бисквити.

Помогнах й да събере раницата си. Засуетих се около моята, уж ядем по консерва на човек на ден, а тежи, в бързината да не съм сложил и някой камък. Огледах се след нас, почистено от отпадъци, огънят загасен и обиколен с камъни и отново снимки, снимки и километри пред нас.

                Наваксвахме с по-бръз ход. В селището имахме платен алберге, хотел. Сеньората на рецепцията се засуети, гледа някакви бланки и даде един ключ. Нормална хотелска стая, Катрин се намръщи, взе документа си за резервация и изфуча от стаята...

След минути се върна  тържествуваща и размахваше друг ключ

- Объркала се домакинята, щеше да приюти някои без резервация за 100-200 евро на човек. Не съм гладна, а уморена, искам просто баня и да спя. До утре, Пит.

- Да, да - смотулевих - До утре, не забравяй, че имаме закуска и до 11 часа сутринта трябва да сме освободили стаите. Аз ще видя къде да подпечатам поклоническите паспорти.

Тя само се усмихна и присви едно око '' Хайде бе, не съм забравила''. 

                Докато я чаках сутринта готов   с раницата си, поразпитах няколко поклоници къде ще нощуват едни в алберге, други в някакви стаи под наем, трети ние,... под звездите. Местен ми обясни, че имало  някъде на около 35 километра чешма, там имало заслони, които вече не се поддържали.

Подминахме  селце с плакати ''Стаи за нощувка'', ''Добра храна само при нас ''. Но само  напълнихме шишетата с вода, защото видяхме деца и по-възрастна жена да пият вода и пълнят нещо като нашите глинени стомни за вода.

И отново  алберге 'Звездоброй'' и стиснати ръчички през спалните чували за кураж.

Според  датата на часовника ми бяхме с един ден напред, имахме възможност да понамалим темпото, или не. Набрали сме скорост и инерция, и само напред.

               Подухваше и приятен ветрец и гащите ни закачени с безопасни игли по раниците ни смешно се ветрееха и Катрин ги запечата на снимки и видео клип, снимаше отново всичко, тревички, цветенца встрани от пътя, изсъхнали големи дървета...

Заслушах се, необичайна тишина. Няма птички да чуруликат весело, само див гълъб припляска уплашено с крила , и отново тишина. А небето синьо, та синьо и безоблачно.

Е, може би навсякъде е различно, не всяко затишие е пред буря.

Повя хладен ветрец, от никъде изкочи малко облаче, подгонено от други по-големи.

- Катрин , снимай това, макар че никак не ми харесва - притеснено казах - Да побързаме, може да завали дъжд.

Огледах се за по-ниски дървета,  знаеш ли, ами ако  има мълнии, гръмотевици, за нещо като деренца или заслон. Хайде имам в раницата си 4 на 4 метра промазан плат и найлон, ще се сгушим някъде на завет, докато превали. Стори ми се доста в страни мярнах подходящо място, по ниски дървета, заради мълниите, знам ли какви са тук, има и кълбовидни, ами ако има и квадратни, обърнах го отново на шега.

- Катрин, почакай ме тук, искам да проверя нещо и се връщам.

- Изглеждаше близо, но само изглежда. Намерих полянка и  нещо като нашите колиби, само че по-ниска , по-широка и на вид  по-просторна, само тук-там се процеждаше светлина през покрива от шума, тръстика. Изглежда чисто и вътре. Хвърлих раницата и се затичах към Катрин.

- Катриин, открих колиба - провикнах се отдалеч - Да вървим, ако завали и задуха вятър там ще се приютим,

Найлона покри цялата колиба, затиснах краищата с камъни, направих метла от насечени клони, почистих вътре, до входа струпах камъни за огнище. Впуснахме се двамата да събираме наоколо дърва. Небето притъмня, слънцето избяга някъде и  захладня.

Застелих промазания плат, внесох раниците вътре. Катрин премигаше често-често, сякаш очите й  са фотоапарат и запечатва всичкко.

Внесох всички дърва и съчки до входа, подредих камъните в кръг за огнище.

И изведнъж, без вятър и гръмотевици плисна силен дъжд, испанска му работа.

Огънят се разгоря бързо, почувства се топлинката, раниците и обувките ни преместих навътре.

Ами нека да си вали, тъкмо ще си починем. Хапнахме около огъня и мълчаливо се настанихме в спалните си чували. Само капките дъжд шупуркаха по найлона отвън, или някое дърво припука в огъня.

- Пит,... Пиит - прошепна Катрин

- Да, какво, страх ли те е

- И  ми е студено...

Ох, сега остава и да изтинеш, температура, главоболие,...Ужас.

- Идвай при мен, моят чувал е двоен, има място и е по-топъл.

Разкопчах ципа на чувала, тя не чакаше повторна покана, притъркули се при мен. Голите й бедра горяха, с пръсти на краката си опипах ходилата й, без чорапки, потръпнаха от допира.

Придърпах я към себе си, бедрата й ме изгаряха, коляното й беше между краката ми, преметна се върху диафрагмата ми...Попипаг с ръце за бикини или мои боксерки, нямаше нищо, само две огнени  стегнати полукълба. Пипаше с една ръчичка, после с другата за готовност. Приплъзна тялото си нагоре, после внимателно надолу. Замря така.

Издадох се. Енергията забушува първо в мен. Гледахме ли се, вероятно да, защото жаравата се отразяваше отново в очите ни. Мълчаливо вършехме онова нещо наречено любов, какво да говорим, когато се чувстваме набъбнали и настръхнали...

Отпусна се върху ми немърдаща, само мускулчетата й там някъде пулсираха в очакване.

Уловихме мига.

Дъждът продължаваше вече   кротичко  и унасящо да вали...

                А утрото след дъжд е винаги свежо, нали. Слънцето срамежливо надничаше през отвора на колибата, огънят и той бе замрял.

следва...