От всички неща на света, аз исках само едно... нейното сърце...
Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...
Спомням си нейните думите ... "Не можеш да имаш нещо, което не ти принадлежи."...
Стрелата ти се заби право сърцето ми, мога да я усетя как ме прорязва... разкъсва ме... Каква ирония, казват, че Купидон поразява сърцата на смъртните с любовни стрели и те се влюбват... но стрелата ти няма да ме дари с любов, а ще ме прати в прегръдките на Смъртта...
Ще умра...
Осъзнах го в момента, в който опъна тетивата на лъка си, осъзнах това, че вече никога няма да видя усмивката й, че никога вече няма да я докосна...
Толкова много пъти исках да й призная любовта си, може би щеше да отвърне на чувствата ми, но аз съм крадец, а не поет, думите не могат да се леят така сладко от устата ми... Не и аз... всичко, което й казвах, беше..."Ти ми принадл ...