От всички неща на света, аз исках само едно... нейното сърце...

Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...

Спомням си нейните думите ... "Не можеш да имаш нещо, което не ти принадлежи."...

Стрелата ти се заби право сърцето ми, мога да я усетя как ме прорязва... разкъсва ме... Каква ирония, казват, че Купидон поразява сърцата на смъртните с любовни стрели и те се влюбват... но стрелата ти няма да ме дари с любов, а ще ме прати в прегръдките на Смъртта...

Ще умра...

Осъзнах го в момента, в който опъна тетивата на лъка си, осъзнах това, че вече никога няма да видя усмивката й, че никога вече няма да я докосна...

Толкова много пъти исках да й призная любовта си, може би щеше да отвърне на чувствата ми, но аз съм крадец, а не поет, думите не могат да се леят така сладко от устата ми... Не и аз... всичко, което й казвах, беше..."Ти ми принадлежиш!!!"... не беше най-доброто, което може да бъде казано, не!!! Знаех го, но се страхувах!!!

От какво???

От себе си, от собствените си чувства, би трябвало да съм силен, а не да се влюбвам, не съм го искал, но то стана...

Влюбих се, приятелю, влюбих се и се изгубих, изгубих и нея, и себе си, и живота си... всичко...

Погледни, колко много кръв, може би сърцето ми наистина се е разбило или това са неговите сълзи... Да, това са кървавите сълзи на моето обречено сърце... мога да ги вкуся, изпълват устата ми, виждаш ли тънката струйка, която се стича, толкова е топла... Но сълзите ми са горчиви, изпълнени са с всички мои грехове, мога да вкуся всеки един от тях... сякаш те се връщат за мен, да ме отнемат от този свят, да ме оставят без обич... сам... Не искам!!!

Не искам да съм сам... не желая да съм сам, не искам да се деля от нея...  искам я до мен... но тя не ме желае...

Лепкави са, усещаш ли ги? Мога да ги докосна с пръсти, аз лежа в тях, те са около мен, сълзите на моето сърце, моята омърсена кръв, не я докосвай приятелю, може да се заразиш... каква глупост!!! Вече не зная какво говоря, чувствам се слаб, спи ми се, но не искам да заспивам без тя да е до мен, да ме държи за ръка, да видя лицето й, нейното красиво лице...  за последен път... Обичам те!!!

С последния си дъх младият мъж протегна ръка нагоре и най-накрая изрече думите - "Обичам те!!!", след това затвори очи и заспа. Мъжът, който го бе държал в ръце, същият, който го простреля, положи тялото му на земята и отстъпи безмълвен. След секунда, от нищото се появи младо момиче, задъхана, сякаш бе прекосила целия свят, за да стигне до тук... не навреме за последните думи на умиращия. Тя се хвърли към него и го взе в обятията си, притискаше го силно и милиони сълзи се стичаха по красивото й лице. Момичето го целуна и прошепна нещо на ухото му, толкова тихо, че само мъртвите можеха да чуят... "Обичам те!!"

Хората се страхуват да изразяват чувствата си и затова може никога да не успеят да ги покажат, не чакайте, не се страхувайте, защото утре може никога да не дойде!!!