21 ene 2010, 21:12

Изповед

  Prosa » Cartas
1.4K 0 2
2 мин за четене

Всъщност, никога не съм можела да изкажа всичко, което мисля, с думи... не са достатъчно красиви и силни, за да опишат начина, по който всъщност се чувствам спрямо теб. Колкото и да опитвам, винаги има какво още да кажа и да допълня и... Има толкова неща, които... могат единствено да се почувстват. Жалко е, че всеки вижда и чувства нещата по различен начин, а след като няма думи, с които да ги опишем, никога не можем точно да знаем как се чувства другият и обратното. Има толкова неща, които бих искала да ти покажа, да ти кажа, да ги почувстваш по начина, по който аз ги чувствам, за да видиш каква всъщност сила има сърцето ми. Дори малките неща от ежедневието мога да превърна в най-красиви спомени, стига да поискам, стига ТИ да ги приемеш! Да ги приемеш със сърцето си, да надникнеш в душата ми. Да се опиташ да "видиш света през моите очи". Да го оцениш по начина, по който аз го оценявам. Бих искала да ти покажа всичко, всичко в моето сърце. Дори най-съкровените ми мечти... Да се докоснеш до тях, да ги почувстваш с душата си, със сърцето и тялото си. Да ги изживееш. Мечтите и страховете ми. А може би и най-силните ми чувства. Но помни, че трябва да имаш здрава воля, защото... може и да не показвам това, но в мен се крият големи неща. Които едно обикновено сърце не би понесло. Трябва да си силен! Ако си и достатъчно добър - ще успееш, вярвам. Може и да боли понякога, но винаги има нещо, което те изправя на крака. А споменах ли, че всичко, което върша, виждам, казвам... всичко ми напомня за теб? Нещо... нещо твърде силно в мен се е ориентирало и е заповядало на разума ми да свързва дори песента по радиото с теб. Да, може би изглежда глупаво, или не намираш нищо общо, но това е само защото не можеш да почувстваш нещата като мен. Понякога ми се иска да имаме по-хубави думи... "хубави" може би не е най-точното... Думи, с които бих могла да ти опиша дори малка част от себе си. Да, понякога боли от казаното, думите имат сила, но не такава, каквато трябва да имат, за да видиш какво съм всъщност. Въпреки всичко, мисля, че знам един-единствен начин да ме почувстваш... да ме усетиш като част от теб. И това невероятно чувство се нарича Любов. Споделиш ли любовта си с мен - превръщаме се в едно цяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...