2 feb 2008, 8:50

Изповед...

  Prosa
1.5K 1 2

   Завръщането на принцесата на мрака...

   Изповед на едно момиче:

   Мислех си, че съм преживяла принцесата на мрака, че съм оставила някъде назад във времето. Но уви, колко наивна съм била, когато се бях опитала да я затворя като пленница в най-дълбоката килия на своята душа.
   Тази вечер, повече от всякога, тя ми напомни за себе си, че все още е с мен и не ме е оставила. Мразеше, когато се опитвах да я игнорирам. Не бях се освободила от нея… а това беше моята мечта… да бъда сама. Тя беше тази, която ме караше да се чувствам толкова самотна. Да усещам всичко около мен така пусто… Тя беше тази, която ме караше да бъда чужда на себе си, да бъда просто различна… Тя… тя и само тя.
   Преди да я познавам, не знаех що са сълзи, мъка, тъга. Знаех само какво е усмивка, щастие, доброта. А сега всяка нощ чувствам студената й ръка…

 

Плач… Вик… Стенание…Отново тъга…

Плаче момичето, но полза каква!? Тя иска просто да бъде сама. Иска само капчица свобода…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...