Завръщането на принцесата на мрака...

   Изповед на едно момиче:

   Мислех си, че съм преживяла принцесата на мрака, че съм оставила някъде назад във времето. Но уви, колко наивна съм била, когато се бях опитала да я затворя като пленница в най-дълбоката килия на своята душа.
   Тази вечер, повече от всякога, тя ми напомни за себе си, че все още е с мен и не ме е оставила. Мразеше, когато се опитвах да я игнорирам. Не бях се освободила от нея… а това беше моята мечта… да бъда сама. Тя беше тази, която ме караше да се чувствам толкова самотна. Да усещам всичко около мен така пусто… Тя беше тази, която ме караше да бъда чужда на себе си, да бъда просто различна… Тя… тя и само тя.
   Преди да я познавам, не знаех що са сълзи, мъка, тъга. Знаех само какво е усмивка, щастие, доброта. А сега всяка нощ чувствам студената й ръка…

Плач… Вик… Стенание…Отново тъга…

Плаче момичето, но полза каква!? Тя иска просто да бъде сама. Иска само капчица свобода…