Изповед на една мъртва (духом) жена
Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съдбата ми. Тази сутрин е различно. Като за първи път 6 годишната ми дъщеря се осмели да ме попита нещо сериозно, което я измъчваше от доста време.
- Мамо, тате отново ли те е набил?- гласът и трепереше. Наведох глава. Свих юмрук и се сдържах да не заплача. Тя не получи отговор, затова по най-незабележимия начин се изнесе от стаята. Минути по-късно тя стана свидетел на грубите ни отношения със съпруга ми. (Ако изобщо мога да го нарека така.)...
Всички от детската градина на дъщеря ми, ме познаваха като "вдовицата". Лъжех, че съпругът ми е мъртав, за да отбегна слуховете и обидите към мен и Лейла. Те знаеха, че не съм заможна и затова ходя всеки ден с едни и същи дрехи.
Работех от сутрин до вечер в шивашкия цех на един семеен приятел. Беше ме сложил на много специална задача- да бродирам тениски с надпис " Не на насилието върху жените ". Той знаеше за нашите проблеми, но не говореше на тази тема, докато бях на работа. Мъжът ми, често създаваше проблеми. Обаждаше ми се през пет минути (може би от ревност или просто, защото беше под влиянието на алкохол и не знаеше какво прави). Два пъти до сега е идвал и ме е накарвал насила да си тръгна от работа.
<Причината е ясна: няма на кого да изкара нервите си от обедното им събиране с "другарчетата ". Да, те често се събираха. Бяха някъде около 7/8 човека. Всеки един от тях беше безработен и беше дал доживотен обет, че няма да прави нищо друго, освен да пие. Биеха жените си, а те мълчаха, горките. Редяха се на опашка, за да ги напсува всеки по отделно и да им кажат, че не вършат за нищо.
...Имах навиците да отработвам до късно, за да припечеля някой лев допълнително. Днес, само че не стана така. Повикаха ме в детската градина на Лейла в 15 часа. Още на входа видях, че има полиция. Уплаших се. Пребледнях. През ума ми минаваха всякакви лоши неща.
Пред мен изведнъж се появи образът на мъжа ми. Полицаите го отвеждаха. Беше нахлул в детската градина пиян до гушата. Това ли заслужаваше дъщеря ми, да види как баща и влиза в затвора?
Михаела Илиева
© Михаела Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Никотиана.❤🌹
-
Приятно изненадана съм, че млад човек е решил да пише по толкова тежка и трудна тема. Аз мисля, че не се говори достатъчно за насилието. Оценявам усилията, които си положила ! Силно се надявам, че няма да изгубиш мотивацията си.
С нетърпение чакам следващата творба
-
Колеги, нека не се караме. Благодаря ви. Всички сте много добри творци. Поздрави. ❤
-
Колеги, ще Ви помоля личните насоки, примери и обсъждания да преминат на лично съобщение. Коментарите, които не засягат произведението – ще бъдат трити.
-
Мога да дам много примери с поети, на които първите творби не са им перфекти, но все пак всеки ги знае, нали!? Просто не виждам смисъл. Съжалявам, че изказвам мнение!
-
Има, има перфектни първи творби. Те са по музеите, в енциклопедиите....
А на талант не се учи. Учат се танци...
И БЕЛ и той се учи. Хубаво е да не е цял живот. -
Ако нещо не ви хареса или не е правилно, може да се обясни по по-лек начин, без да засягате човека отсреща. Всеки допуска грешки с правописа, дали от бързане или просто не е видял. Да не би писателите да не допускат грешки?! И също така да не би първото стихотворение или разказ на някой да е било перфектно?! Човек се учи с времето! Няма как да застанете и да почнете с критика и човека да стане перфектен.
-
Скъпа млада госпожице, аз и всички ние се учим всеки ден. Да, спорим, да помагаме си, критиуваме се, споделяме мисли. Изпитът по български трае цял живот. Никой никого не "тъпче", злоба няма. Хора сме и винаги е полезно "да се огледаш" в очите на другия. Използвайте този хъс за писане, а ние ще четем. П.П. Към Десислава Иванова
-
Dessy243 (Десислава Иванова) - сайт за лично творчество - ключът е в думата "творчество", така че четете и учете! Как може млад човек да пита на изпит по БЕЛ ли сме?! И "върхът", и "елита" са в твоята глава, лични обиди няма, а критика към представеното. "Формулирал правилно разказа" - научете се как да формулирате, и никой няма да ви го пише. Ако знаеш как се пише тема, няма да коментираш за разказа.
пп
Някой се е вживял в ролята на адвокат.
Деси, опитваш се да превърнеш страницата във форум или чат. Недей. Коментарите са мнение към разказа, а не лични заяждания. Спри се!
Ако от нещо си засегната или обидена, проблемът си е в теб!
Не лей сълзи върху чужд гроб, какво се казва, нали не си ти авторът? -
Стига, бе
Това някакъв майтап ли е?
Кой е казал, че иска младите хора да пишат, кой?
Или да рисуват, или да строят ракети...
На мен например ми е важно младите хора да не прекаляват с наркотиците, да си оправят леглата сутрин, да правят разлика между вкъщи и в къщи, и да пишат грамотно любовните си съобщения. Другото, за което говориш, то е призвание. Имаш или не. Аз знам само едно. Че както в писането, така и навсякъде напъните "да се получи" не водят до нищо. За разлика от кокошката и яйцето, при твореца първо е музата, а не желанието за писане и това много, много си личи. Винаги. Аз пък никъде не виждам тъпчене. Запетая, мапетая...Това вече никой не го отчита. Като последно ще кажа, че най-лошата услуга е да заблудиш творец. Наистина е по добре да се каже на някои "Ей, бога ми, на нищо не ти приличат нещата!" Но все още не съм го срещала като коментар
А, и да попитам, това каква връзка има с разказа??? -
Искам да ви попитам, как искате ние младите хора да пишем, като само ни тъпчате с грозни коментари. На изпит по български ли сме?! За това, че сме пропуснали запетая или сме направили една минимална грешка ни правите на нищо, вие да не би да не допускате?! Оу извинете, говоря с висшето общество! Не си формулирал правилно стиха, не си формулирал правилно разказа...Ние тепърва се учим хора! Може би не ви хрумва, че искаме малко подкрепа! За това много млади хора се отказват!И не, не защото не приемаме критика, а защото вие сте готови да тъпчете хората, само и само вие да сте на върха! Пожелавам ви го, нека сте на върха, но с тази злоба и негативизъм до никъде няма да стигнете всъщност, жалкото е, че повечето от вас са хора на средна възраст! Не ви приляга на годините, дами и господа! Поздрави!👏
-
Огромно Благодаря, на всички колеги и читатели🌹🌹
-
Темата, която засягаш е важна. Поздравления за избора ти и смелостта. Не забравяй първо да се информираш преди да захващаш теми, които не са ти познати. Страхотно приемаш и критиката. Дори и тези неадекватните изказвания. Продължавай да пишеш, защото ти се получава.
-
Ще чакаме с интерес редакцията, както и нови, явно имаш идеи предвид, щом си започнала да качваш. За това не ти слагам оценка, а ще чакам!
-
Едно голямо благодаря за всички творци, тук в сайта. Благодаря Ви за прекрасната емоция, която ми доставяте с тези коментари.
-
Понеже четох и първия ти качен, много интересно поднесен, сигурна съм, че и тук ще се получи! Успех!
-
Благодаря Пепи, ще те послушам. Права си за това, че някои неща подлежат на промяна и са недомислени. Поздрави
-
Разказът ли коментираме, или темата? Няма значение дали е от първо или трето лице написан, а как е написан. Тука има пълно непознаване на материята.
И още: оставала да доработва, а кога отишла да вземе детето от градина, в 9 часа вечерта ли?
Особено когато се пише от първо лице, трябва да си много добре запознат с материята, за да я пресъздадеш като лична история.
Прочети си я няколко пъти и си уточни неточностите, набиват се в очи. Редактирай я!
Особено ако се хващаш по такава "милозлива" тема, трябва да се пипа много умело и ерудирано! -
О, Боже вероломни!!!!
Разсъжденията, а и отговорът ви за това, че в крайна сметка едно мекере е на първо място съпруг и баща, са предпоставка за много синини под очите. И не, не съм изумена. Просто нямам думи защото, доколкото разбрах Вие сте малка, но лошото е , че много жени разсъждават като представителки на тази възрастова група.
Разказът не е покъртителен. Покъртителна е глупостта на буквалното и слепешкото придържане към "докато смъртта ви раздели в добро и зло"....
Имам още много да кажа, защото такива примери виждам често около себе си. Но не знам дали има смисъл.
Знам обаче едно със сигурност. А то е, че никога няма да възкликна "Горката жена!"!! -
Михаела, от мен добре дошла! Вече доста са те разкритикували и без това, така че аз няма да го направя. Хора, това, че в заглавието има "Изповед", не означава, че задължително автор и разказвач в текста се припокриват и са едно и също лице. Колкото до това, дали човек трябва да пише само това, което е преживял...? Наистина ли смятате, че великите писатели са писали само по преживяни лично събития?
Михаела "Според мен детето страда повече от това да вижда всеки ден баща си в затвора. А не чак толкова много от самите "криминални филми" в дома им.", повярвай всекидневния стрес, страх и ужас преживян у дома, който не е ясно дори с какво може да завърши е в пъти по-страшен от това, насилник да попадне зад решедките, ако там му е мястото. -
Подкрепям мнението ти, Мариана. Наистина е нещо ужасно, за което си струва да се пише. Ще се поинтересувам. Благодаря.
-
Много се радвам, че се отнасяте толкова добре с мен. Благодаря и на тези, които ме критикуват, така се става добър творец.
-
Сега пък аз се извинявам. Реагирах по-бурно отколкото трябваше и доста грубо. Просто наистина познавам темата, и всъщност, ми пада пердето, както се казва, щом се сблъскам с нея.
Въобще не съобразих, а и не погледнах, че си нов, а и доста млад, автор.
Хубавото е, че почваш тук с подобна сериозна тематика. С желание, ще изградиш и стил.
Пожелавам ти успех и вяра във възможностите си. Всичко хубаво от мен, а в знак на извинение, приеми тези цветя от мен 🌷🌷🌹🌷🌷 -
Поздравления за въздържаността и търпението, Михаела! Не веднъж сме ставали свидетели на автори, които искат реална оценка за написаното, а всъщност в края се обиждат от истината. Първите стъпки наистина бележат наивност в стила на разказа. Но това не бива да те отчайва – присъщо е за творците, които тепърва започват да развиват творческото си писане. Пиши, показвай и разказвай!
Поздрави! -
Благодаря за думите ви. Ще помисля и ще направя така, че да не се получават повече двусмислици. Благодаря, че отделяте от времето си, за да ме научите на нещо ново и правилно.
-
Защо се вживявате в чужди роли само и само да пишете нещо?
Това е сайт за лично творчество, не е фейса или някой сайт за запознанства за търсене не внимание на всяка цена, "изповед" било! "Близка до мен" -
Благодаря ти, Георги. Ще помисля за това, което ми казваш. Не съм запозната с всичко. Споделям мисленето ти в някои случаи, защото все още аз съм си дете. Благодаря.
-
Оценката ми за изпълнението се припокрива с тази на Мариана.
Всъщност коментарът ми засягаше проблема, не творбата.
Съжалявам, но такава ми е оценката.
А коментарът ти, Михаела, в отговор на моят е наивен и учудващ. В домашното насилие няма нищо романтично. А мъжът в подобни случай е съпруг само по дукомент, и баща, единствено биологично. Извън това е звяр, насилник и нищожество! Повярвай, запознат съм с темата, и когато агресията е брутална, децата често изпитват облекчение и дори щастие, да, това е думата, когато чудовището вече не е в техният дом.
Такава е истината в живота. -
Благодаря за коментарите ви. Да, историята не е лична моя по преживявания, но е близка до мен. Някои неща са нереалистични, други са вероятно възможни. Сега се уча. Благодаря за опита, който споделяте с мен.
-
"Мъртъв", а заедно живеете? Защото след целия разказ, чак на финала, идва полиция да го прибере? И как така в детската лъжеш, че е починал, нали се представят документи за статус и семейно положение, за такси, отстъпки и т.н.?
Защо го е прибрала полиция?
Не ми прилича на лична история, а на скалъпена по актуална такава? -
Каквото и да прави мъжът, той винаги ще остане бащата и съпругът. Въпроса обаче е как ще го запомнят - с добро или лошо . Според мен детето страда повече от това да вижда всеки ден баща си в затвора. А не чак толкова много от самите "криминални филми" в дома им.
-
Да, за такива зверове, това е мястото!
Естествено, децата страдат, но дали не страдат в пъти повече, наблюдавайки ужаса в своя дом?...
Интересен ми е отговора на този ми въпрос...
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
