25.03.2020 г., 8:04 ч.

Изповед на една мъртва (духом) жена 

  Проза » Разкази
118 0 23
2 мин за четене

© Михаела Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Огромно Благодаря, на всички колеги и читатели🌹🌹
  • Темата, която засягаш е важна. Поздравления за избора ти и смелостта. Не забравяй първо да се информираш преди да захващаш теми, които не са ти познати. Страхотно приемаш и критиката. Дори и тези неадекватните изказвания. Продължавай да пишеш, защото ти се получава.
  • Ще чакаме с интерес редакцията, както и нови, явно имаш идеи предвид, щом си започнала да качваш. За това не ти слагам оценка, а ще чакам!
  • Едно голямо благодаря за всички творци, тук в сайта. Благодаря Ви за прекрасната емоция, която ми доставяте с тези коментари.
  • Понеже четох и първия ти качен, много интересно поднесен, сигурна съм, че и тук ще се получи! Успех!
  • Благодаря Пепи, ще те послушам. Права си за това, че някои неща подлежат на промяна и са недомислени. Поздрави
  • Разказът ли коментираме, или темата? Няма значение дали е от първо или трето лице написан, а как е написан. Тука има пълно непознаване на материята.
    И още: оставала да доработва, а кога отишла да вземе детето от градина, в 9 часа вечерта ли?
    Особено когато се пише от първо лице, трябва да си много добре запознат с материята, за да я пресъздадеш като лична история.
    Прочети си я няколко пъти и си уточни неточностите, набиват се в очи. Редактирай я!
    Особено ако се хващаш по такава "милозлива" тема, трябва да се пипа много умело и ерудирано!
  • О, Боже вероломни!!!!
    Разсъжденията, а и отговорът ви за това, че в крайна сметка едно мекере е на първо място съпруг и баща, са предпоставка за много синини под очите. И не, не съм изумена. Просто нямам думи защото, доколкото разбрах Вие сте малка, но лошото е , че много жени разсъждават като представителки на тази възрастова група.
    Разказът не е покъртителен. Покъртителна е глупостта на буквалното и слепешкото придържане към "докато смъртта ви раздели в добро и зло"....
    Имам още много да кажа, защото такива примери виждам често около себе си. Но не знам дали има смисъл.
    Знам обаче едно със сигурност. А то е, че никога няма да възкликна "Горката жена!"!!
  • Михаела, от мен добре дошла! Вече доста са те разкритикували и без това, така че аз няма да го направя. Хора, това, че в заглавието има "Изповед", не означава, че задължително автор и разказвач в текста се припокриват и са едно и също лице. Колкото до това, дали човек трябва да пише само това, което е преживял...? Наистина ли смятате, че великите писатели са писали само по преживяни лично събития?
    Михаела "Според мен детето страда повече от това да вижда всеки ден баща си в затвора. А не чак толкова много от самите "криминални филми" в дома им.", повярвай всекидневния стрес, страх и ужас преживян у дома, който не е ясно дори с какво може да завърши е в пъти по-страшен от това, насилник да попадне зад решедките, ако там му е мястото.
  • Подкрепям мнението ти, Мариана. Наистина е нещо ужасно, за което си струва да се пише. Ще се поинтересувам. Благодаря.
  • За да се пише добре е нужно човек да чете много, а е хубаво да се направи някакво, поне минимално проучване. Дори и в Google.
    Домашното насилие е нещо много страшно, затова е нужно да се пише за него.
  • Много се радвам, че се отнасяте толкова добре с мен. Благодаря и на тези, които ме критикуват, така се става добър творец.
  • Сега пък аз се извинявам. Реагирах по-бурно отколкото трябваше и доста грубо. Просто наистина познавам темата, и всъщност, ми пада пердето, както се казва, щом се сблъскам с нея.
    Въобще не съобразих, а и не погледнах, че си нов, а и доста млад, автор.
    Хубавото е, че почваш тук с подобна сериозна тематика. С желание, ще изградиш и стил.
    Пожелавам ти успех и вяра във възможностите си. Всичко хубаво от мен, а в знак на извинение, приеми тези цветя от мен 🌷🌷🌹🌷🌷
  • Поздравления за въздържаността и търпението, Михаела! Не веднъж сме ставали свидетели на автори, които искат реална оценка за написаното, а всъщност в края се обиждат от истината. Първите стъпки наистина бележат наивност в стила на разказа. Но това не бива да те отчайва – присъщо е за творците, които тепърва започват да развиват творческото си писане. Пиши, показвай и разказвай!

    Поздрави!
  • Благодаря за думите ви. Ще помисля и ще направя така, че да не се получават повече двусмислици. Благодаря, че отделяте от времето си, за да ме научите на нещо ново и правилно.
  • Защо се вживявате в чужди роли само и само да пишете нещо?
    Това е сайт за лично творчество, не е фейса или някой сайт за запознанства за търсене не внимание на всяка цена, "изповед" било! "Близка до мен"
  • Благодаря ти, Георги. Ще помисля за това, което ми казваш. Не съм запозната с всичко. Споделям мисленето ти в някои случаи, защото все още аз съм си дете. Благодаря.
  • Оценката ми за изпълнението се припокрива с тази на Мариана.
    Всъщност коментарът ми засягаше проблема, не творбата.
    Съжалявам, но такава ми е оценката.
    А коментарът ти, Михаела, в отговор на моят е наивен и учудващ. В домашното насилие няма нищо романтично. А мъжът в подобни случай е съпруг само по дукомент, и баща, единствено биологично. Извън това е звяр, насилник и нищожество! Повярвай, запознат съм с темата, и когато агресията е брутална, децата често изпитват облекчение и дори щастие, да, това е думата, когато чудовището вече не е в техният дом.
    Такава е истината в живота.
  • Благодаря за коментарите ви. Да, историята не е лична моя по преживявания, но е близка до мен. Някои неща са нереалистични, други са вероятно възможни. Сега се уча. Благодаря за опита, който споделяте с мен.
  • Много плоско, като нахвърлено, без дълбочина. Няма причинно-следствена връзка между случките. Не ми хареса, макар че темата за домашното насилие е много, много важна. Лично аз съм писала по нея. Заслужава човек да се напъне малко повече, за да звучи достоверно и за да въздейства.
  • "Мъртъв", а заедно живеете? Защото след целия разказ, чак на финала, идва полиция да го прибере? И как така в детската лъжеш, че е починал, нали се представят документи за статус и семейно положение, за такси, отстъпки и т.н.?
    Защо го е прибрала полиция?
    Не ми прилича на лична история, а на скалъпена по актуална такава?
  • Каквото и да прави мъжът, той винаги ще остане бащата и съпругът. Въпроса обаче е как ще го запомнят - с добро или лошо . Според мен детето страда повече от това да вижда всеки ден баща си в затвора. А не чак толкова много от самите "криминални филми" в дома им.
  • Да, за такива зверове, това е мястото!
    Естествено, децата страдат, но дали не страдат в пъти повече, наблюдавайки ужаса в своя дом?...
    Интересен ми е отговора на този ми въпрос...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??