Изповед на една мъртва (духом) жена
Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съдбата ми. Тази сутрин е различно. Като за първи път 6 годишната ми дъщеря се осмели да ме попита нещо сериозно, което я измъчваше от доста време.
- Мамо, тате отново ли те е набил?- гласът и трепереше. Наведох глава. Свих юмрук и се сдържах да не заплача. Тя не получи отговор, затова по най-незабележимия начин се изнесе от стаята. Минути по-късно тя стана свидетел на грубите ни отношения със съпруга ми. (Ако изобщо мога да го нарека така.)...
Всички от детската градина на дъщеря ми, ме познаваха като "вдовицата". Лъжех, че съпругът ми е мъртав, за да отбегна слуховете и обидите към мен и Лейла. Те знаеха, че не съм заможна и затова ходя всеки ден с едни и същи дрехи.
Работех от сутрин до вечер в шивашкия цех на един семеен приятел. Беше ме сложил на много специална задача- да бродирам тениски с надпис " Не на насилието върху жените ". Той знаеше за нашите проблеми, но не говореше на тази тема, докато бях на работа. Мъжът ми, често създаваше проблеми. Обаждаше ми се през пет минути (може би от ревност или просто, защото беше под влиянието на алкохол и не знаеше какво прави). Два пъти до сега е идвал и ме е накарвал насила да си тръгна от работа.
<Причината е ясна: няма на кого да изкара нервите си от обедното им събиране с "другарчетата ". Да, те често се събираха. Бяха някъде около 7/8 човека. Всеки един от тях беше безработен и беше дал доживотен обет, че няма да прави нищо друго, освен да пие. Биеха жените си, а те мълчаха, горките. Редяха се на опашка, за да ги напсува всеки по отделно и да им кажат, че не вършат за нищо.
...Имах навиците да отработвам до късно, за да припечеля някой лев допълнително. Днес, само че не стана така. Повикаха ме в детската градина на Лейла в 15 часа. Още на входа видях, че има полиция. Уплаших се. Пребледнях. През ума ми минаваха всякакви лоши неща.
Пред мен изведнъж се появи образът на мъжа ми. Полицаите го отвеждаха. Беше нахлул в детската градина пиян до гушата. Това ли заслужаваше дъщеря ми, да види как баща и влиза в затвора?
Михаела Илиева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Илиева Все права защищены
