Изповедта на един семеен мъж на средна възраст

До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.

Започна се с едни топли и студени вълни. От толкова отваряне и затваряне на прозорците, сополив взех да ходя. Не зная зима ли е, лято ли...Бързата смяна на настроението ѝ направо ме подлудява. Като мартенски ден е -  или сняг ще довее, или слънце ще грее. То не бяха истерии, лошо настроение, после сълзи и смях. Да се чуди човек в каква трагикомедия се е заврял!

Не стига, че денем нямам спокойствие, ами и нощите ми превърна в кошмар. Вечер, като започне да се върти в леглото, сякаш земетресение от четвърта степен по  скала на Рихтер има. Знам аз, че трусовете настъпват вследствие на натрупано напрежение и деформации в земната кора, ама тъй ли не зае някаква форма таз нейна кора, бе!? Как пък след дневните скандали и цупения не изпусна туй напрежение!? Ту ме завива, като пашкул и не смея да мръдна от тежестта на завивката и наедрялото ѝ тяло, ту мръзна отвит и свит, като таралеж на ръба на спалнята. Това не е живот ви казвам! Ако случайно успея да заспя изтощен от земетръсното разрушение, получавам няколко сръгвания от острия ѝ лакът, за да се обърна, че съм хъркал. Спяла била много леко. То аз спя ли!? Превърна ме в африкански слон, да дремя по два часа на денонощие, ама смея ли да кажа нещо! Най-страшното е, че секса стана мираж. Първоначално постепенно го разредихме, а след това направо забравих какво е това, за какво служи и има ли почва у нас? Сложих на стената календар и реших да отбелязвам дните в които ме е ощастливила, ама то националните празници се оказаха повече от щастливите ми дни. Много празнува тоя народ! 

Когато се прибирам след работа имам чувството, че  влизам не в дома си, а в сметната палата. Непрекъснато трябва да извършвам -  финансови одити и счетоводни отчети. Пари нямало за билет за футболен мач, ама за кремове против бръчки и хапчета за отслабване се намират! То голяма файда от тях няма! Сигурно си мисли, че е като София - расте, но не старее. 

Когато видя, че започва да вади от гардероба дрехи от преди критическата и се опитва да влезе в тях, ми настръхва косата, от ужас. Тогава грабвам боклука и  устремен, като пионерче към светлото бъдеще, тичам да го изхвърля. Не винаги успявам да се изплъзна, като вирус от ваксина. А хване ли ме на тясно се започва с въпросите : " Много ли съм напълняла?" "Ама сигурен ли си, че не личи много?" "Боже, колко съм остаряла!" "Ти, не ме обичаш вече!" ...

След този порой от въпроси и сълзи следват клетвени декларации, като пред съдия : " Заклевам се да кажа истината, цялата истина и само истината.“ " Абе как ще си дебела, миличко, няма такова нещо! Само малко си наедряла в ханша,  но не ти личи!" " Аз всякаква си те обичам!"

Боже, изпотих се! Дали Господ ще ме накаже заради толкова лъжи?

Миналият ден гледах едно предаване за медитиране - как да тренираме ума си, за да постигнем физическо и емоционално развитие. Чрез медитацията човек може да се върне в миналото, да развие състрадание, любов, търпение... Реших да пробвам. Взех снимка на жена си от преди критическата. Затворих очи и си представих, че е мила и нежна, същата онази Русалка, която ми се усмихва от снимката. Аз я обичам и тя ме обича. Аз я галя и тя ми отвръща. Сякаш е мой огледален образ.

След тридесет години брак, неусетно времето оставя своя отпечатък - на някой върху килограмите и бръчките, при други върху простатата и нервите. 

Струва ли си заради една критическа да разрушиш толкова дълго строен брак!?  То и аз не съм лесен - мъж на средна възраст, а това е нещо средно между стара мома и разгонен котарак. Затова реших, ще ѝ  купя цветя, ще приготвя вечеря, може и да ми е щастлив ден днес! А може да се запиша на курс по медитация!