Изповедта на един семеен мъж на средна възраст
До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с едни топли и студени вълни. От толкова отваряне и затваряне на прозорците, сополив взех да ходя. Не зная зима ли е, лято ли...Бързата смяна на настроението ѝ направо ме подлудява. Като мартенски ден е - или сняг ще довее, или слънце ще грее. То не бяха истерии, лошо настроение, после сълзи и смях. Да се чуди човек в каква трагикомедия се е заврял!
Не стига, че денем нямам спокойствие, ами и нощите ми превърна в кошмар. Вечер, като започне да се върти в леглото, сякаш земетресение от четвърта степен по скала на Рихтер има. Знам аз, че трусовете настъпват вследствие на натрупано напрежение и деформации в земната кора, ама тъй ли не зае някаква форма таз нейна кора, бе!? Как пък след дневните скандали и цупения не изпусна туй напрежение!? Ту ме завива, като пашкул и не смея да мръдна от тежестта на завивката и наедрялото ѝ тяло, ту мръзна отвит и свит, като таралеж на ръба на спалнята. Това не е живот ви казвам! Ако случайно успея да заспя изтощен от земетръсното разрушение, получавам няколко сръгвания от острия ѝ лакът, за да се обърна, че съм хъркал. Спяла била много леко. То аз спя ли!? Превърна ме в африкански слон, да дремя по два часа на денонощие, ама смея ли да кажа нещо! Най-страшното е, че секса стана мираж. Първоначално постепенно го разредихме, а след това направо забравих какво е това, за какво служи и има ли почва у нас? Сложих на стената календар и реших да отбелязвам дните в които ме е ощастливила, ама то националните празници се оказаха повече от щастливите ми дни. Много празнува тоя народ!
Когато се прибирам след работа имам чувството, че влизам не в дома си, а в сметната палата. Непрекъснато трябва да извършвам - финансови одити и счетоводни отчети. Пари нямало за билет за футболен мач, ама за кремове против бръчки и хапчета за отслабване се намират! То голяма файда от тях няма! Сигурно си мисли, че е като София - расте, но не старее.
Когато видя, че започва да вади от гардероба дрехи от преди критическата и се опитва да влезе в тях, ми настръхва косата, от ужас. Тогава грабвам боклука и устремен, като пионерче към светлото бъдеще, тичам да го изхвърля. Не винаги успявам да се изплъзна, като вирус от ваксина. А хване ли ме на тясно се започва с въпросите : " Много ли съм напълняла?" "Ама сигурен ли си, че не личи много?" "Боже, колко съм остаряла!" "Ти, не ме обичаш вече!" ...
След този порой от въпроси и сълзи следват клетвени декларации, като пред съдия : " Заклевам се да кажа истината, цялата истина и само истината.“ " Абе как ще си дебела, миличко, няма такова нещо! Само малко си наедряла в ханша, но не ти личи!" " Аз всякаква си те обичам!"
Боже, изпотих се! Дали Господ ще ме накаже заради толкова лъжи?
Миналият ден гледах едно предаване за медитиране - как да тренираме ума си, за да постигнем физическо и емоционално развитие. Чрез медитацията човек може да се върне в миналото, да развие състрадание, любов, търпение... Реших да пробвам. Взех снимка на жена си от преди критическата. Затворих очи и си представих, че е мила и нежна, същата онази Русалка, която ми се усмихва от снимката. Аз я обичам и тя ме обича. Аз я галя и тя ми отвръща. Сякаш е мой огледален образ.
След тридесет години брак, неусетно времето оставя своя отпечатък - на някой върху килограмите и бръчките, при други върху простатата и нервите.
Струва ли си заради една критическа да разрушиш толкова дълго строен брак!? То и аз не съм лесен - мъж на средна възраст, а това е нещо средно между стара мома и разгонен котарак. Затова реших, ще ѝ купя цветя, ще приготвя вечеря, може и да ми е щастлив ден днес! А може да се запиша на курс по медитация!
© Росица Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
Коментари
-
Така стоят нещата. Убедително стоят. И това е страхотно!
-
Роси, след дните на размисъл, дремене в комисии по изборите,.. ето дойде ден и за наслада от произведението ти. На пръв прочит е хумористично, ама после ...пак хумористичен поглед на нещата от живота... Развесели ме
-
Хубаво си показала нещата
Поздравления! -
Благодаря, Краси, Сенилга, Миночка, Юри, Вал, Дейка, Наде, Силве и Зиги! Искрено се радвам да ви видя тук! Благодаря за коментарите, пожеланията и усмивката с която ме дарявате! Надявам се и аз да съм ви направила деня усмихнат ! Съжалявам, че нямам време , за да обърна повече внимание на коментарите ви! Желая ви топлина, любов и критическата да бяга далеч от вас! 😊❤🍀
Благодаря и на тези, които поставиха разказа в любими!❤🍀 -
Яяя, голям майтап! 🤣🤣🤣 Туй само жените го могат, да влязат в душата на мъжа 🤣 за нас обаче жените са тъмен Таджикистан… хаха Индия де (или поне за мен 🤣🤣) развесели ме, благодаря! 😍
-
Роси, благодаря за дозата смях. 🙂
-
Това все едно за моя мъж си го написала, Роси. Смях се с глас! Напълнял бил, тук го боли, там го боли, не виждал... Мотор щял да си купува. Онзи ден една тинейджърка го нарекла чичо. Ядосвам се, смея се, абе весела къща. А е със 7 години по-млад от мен.
-
🤣🤣🤣 Роси, благодаря за смеха!
Базирала си го на оплакванията на "многострадалният" ти съпруг ... а ти нямаш ли оплаквания?🤣 При някои мъже критическата е по-страшна. Моят "сладур", след трийсетина години, като щастливо женен ерген, реши, че аз не мога да готвя (интересно как е оцелял и как стана от 86кг на 110кг още след третата съвместна година та чак до сега). Сега се вихри по магазините и в кухнята, само миляна купих - належащо беше. Според него аз и прозорци не мога да мия (сигурна съм, че преди даже не знаеше, че имаме прозорци). Преди се изнасяше (също като кучето) като види прахосмукачката. Сега е лично негова, защото според него, аз и това не мога🤣. Не се оплаквам...само дето като реши да мърмори и няма спиране🤣🤣🤣 -
И в тънкия хумор си много добра, Роси! Браво!👏 Открих се в образа на жената, която рисува героя ти, и съм сигурна, че и други като мен ще се разпознаят в огледалото на емоционалния ти разказ! Според мен, ти си родена да пишеш. Това ти е призвание и дано имаш възможност да отделяш повече време за това! Не забравяй - твоите почитатели чакат първата ти книга, длъжница си им!💕🤗
-
Роси, не се сдържах и го написах. 😊
-
Браво, Роси! Продължавай да се оплакваш като мъж!😀 Може пък някоя жена да си извади поука от написаното от теб. 😀
-
Роси, не бях се смяла толкова сърдечно от много време! Сякаш за мене си писала този разказ, моят съпруг, лека му пръст, беше 4 години по голям от мен, когато започнаха моите проблеми, а вероятно и неговите, беше кротък като агънце и все си пееше някаква песен, аз заслушена в неговите измишльотини, не усещах нито топли, нито студени вълни! Всичко обръщахме на майтап! Благодаря ти, че пак ми върна спомените !
-
Отлично! Мужские судьбы не менее интересны! Этот герой ещё в хорошей фазе, хуже станет, когда секс превратится из миража в обязательство.
-
Всичко, което дойде в средната възраст карало до края, но с всяка година ставало все по-весело, защото освен това идвали и нови "предизвикателства". И така до последната елиминационна битка, когато и без друго нямало да помниш началото - кога и как всичко е започнало, затова ти оставало само да се наслаждаваш на страничните ефекти и разбира се нямало как без някои дребни collateral damages... приказка с недооценен край ..то пък едни празници, то пък един календар
-
Моля жените на средна възраст да не ми се обиждат.😊 Написах тези излияния, базирани на оплакванията на "многострадалният" ми съпруг. Смятам да му го подаря по случай годишнината ни - за тридесет години търпение !😁 А може да ми хрумне и някоя "Изповед на една семейна жена на средна възраст" , ЕйКей!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Привет, Петър! Да гледаме на живота с усмивка, че то май друго не остана.😁
Убедително, Влади! Като мечка в цирк! 🙂 Благодаря, че ми гостува!