Варвара мечтаеше... в обятията на тъй познатия крайморски пейзаж - на пожълтели треви из полетата и хълмовете край морето, на тътнещи мокри скали и на ширналото се море - от което свят да ти се завие, прималява ти като го видиш - всеки път, след година, или на раздяла... като любим, в когото се влюбваш всеки път - в безметежните сини очи, в устните, в шепота на прибоя вечер, и в нежността на вълните сутрин на варварския плаж... Сякаш част от сърцето ми винаги е била тук и сега съм я намерила и сглобила - сега сърцето ми туптеше, отключило в себе си още една стая, разтворяйки всичките й прозорци, за да влезе светлина...
Варвара ми разказваше моята история - на весели компании със звън на китари, с хубави вечери край брега на Синеморец, когато гледахме звездите - големи, а небето тъмно, сливащо се с морето, което тътне някъде в сетивата ни... ние, с мъжа ми, дъщеря ми, Инна и Данчо, и Рита, кучето им, гледаме звездите и си говорим - говорим за звездите в душите си... Или край река Велека ...