„Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради“ Притчи 25:21-22.
В миналото пътуването между селищата било опасно, трудно и продължително. Ако нямало специални места - гостилници, било редно на чужденеца да се оказва гостоприемство от населението. Стопаните на къщата, покрай която минавал чужденеца, трябвало да го поканят у дома или в двора, да му предложат най-малко - хляб и вода, за да възстанови силите си. Такова гостоприемство, като обичай, съществувал в миналото и у нашия народ.
Но за същото отношение към врага, това не е било прието, въпреки, че нямало такова изискване в еврейския закон, между народа битувало такова разбиране.
За враг смятали онзи, който е против Господа. Хората, които обичали Бога се възмущавали от онези, които са против Него. Затова псалмопевецът , за да подчертае обичта и уважението си към Бога, казва: „ Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не ...