„Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден,  утоли жаждата му с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради“ Притчи 25:21-22.

    В миналото пътуването между селищата било опасно, трудно и продължително. Ако нямало специални места - гостилници,  било редно на чужденеца да се оказва гостоприемство от населението. Стопаните на къщата, покрай която минавал чужденеца, трябвало  да го поканят у дома или в двора, да му предложат най-малко - хляб и вода, за да  възстанови силите си. Такова гостоприемство, като обичай, съществувал в миналото и у нашия народ.

Но за същото отношение към врага, това не е било прието, въпреки, че нямало такова изискване в еврейския закон, между народа битувало такова разбиране.

    За враг смятали онзи, който е против Господа. Хората, които обичали Бога се възмущавали от онези, които са против Него. Затова псалмопевецът , за да подчертае обичта и уважението си към Бога, казва: „ Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?  , Псалм 139:21, 22.

В Божието Слово  намираме указания, че всъщност за враговете ни трябва да се молим. Апостолите Матей и Лука казват в  Новия Завет: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“, Матей 5:44. И „Благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост“, Лука 6:28.

    Е, добре, ще се молим, то е и в наша полза. Но чак пък да ги храним и поим , това  надхвърля нашето разбиране за благосклонно отношение. Въпреки, че самата обич включва в себе си всичко необходимо, което можем да направим за съответния  човек.

    Вероятно и Бог е предположил, че ще се смутим и в този стих не само иска да ни поясни, затова ни казва „така ще натрупаш жар на главата му“, но и за да ни насърчи,  казва какво ще заслужим с това си отношение – „Господ ще ни възнагради.“

    Ясно е, че Господ ще ни възнагради, защото сме Го послушали, но за каква  „жар“, която ще се натрупа на главата на врага става въпрос? Защо Бог ни обръща внимание как да се отнасяме към врага, защо ни съветва да постъпваме по този начин?

    Нека поразмислим относно  ситуацията и вероятно ще стигнем до отговора: „Жарта“, в буквалния смисъл на думата, е нещо много сериозно. Изгаря мястото, където е, а върху тялото предизвиква ужасни болки и рани . Но в преносен смисъл „жар на главата“  значи, че трябва да се справим с някакъв и то не малък проблем.  В такива случаи казваме „пламнала  ми е главата от напрежение  “, или „главата ми гори“.

    Естествено, че думата „жар“ тук е в преносен смисъл.  Така разбираме, че поради нашето добро отношение  в съзнанието на врага ще последва психологична реакция  – врагът ни ще бъде най-малко озадачен от несъответствието между  неговото  поведение към нас и нашето поведение към него. Това вероятно ще предизвика размисъл, ще разбуди съвестта му, колкото и закоравяла да е тя,  ще се замисли върху поведението или думите си. Възможно е да се смути, засрами и да се почувства, в някаква степен, неудобно, да се осъзнае.

    Дали наистина, поради едно такова действие , което няма да ни струва кой знае какво  - хляб и вода, можем да предизвикаме  промяна  в съзнанието и ума на врага? Вероятно и Бог ще спомогне за тази промяна. Щом Бог го казва, значи може.. А Той е сърцевед, Той знае.

    Сега бита на хората у нас се е променил и никой не може спокойно да си позволи да пусне в дома си непознат човек. Поне в големите градове е така. Но винаги можем да помислим,  ако не с хляб и вода, какво добро бихме могли да сторим на врага, с което да предизвикаме размисли у него.  Животът предоставя непредвидени възможности, които, ако сме готови да използваме, може да очакваме и неочаквани резултати.