Част трета
І
ДЕЛЯН
Автобусът Торехон де Ардос- Мадрид се вмъкна в тесния, извит тунел на терминала Авенида де Америка и се спря на осми сектор на втория подземен етаж. Русата, къдрокоса шофьорка отвори и двете врати и обърна младежката си, неслужебна усмивка към малобройните пътници:
— Последна спирка.
— Довиждане!
Делян скочи леко от предната врата и погледна ръчния си Swatch. Единадесет без десет. Автобусът беше пристигнал по- бързо от предвиденото по разписание време. В ранния съботен преди обед делничните задръствания по магистралата липсваха. "Ще стигна пеша до офиса на Алваро. Ще имам достатъчно време.Тъкмо ще обмисля още веднъж всичко около строежа. Хубава каша забъркахме вчера! Не ни стигаше проблемът със стълбата!
Пред очите му като стоп- кадър изникна трагикомичната сцена: Олег смръщил чело, стиска здраво краката на Чавдар, който виси надолу с главата и квичи като прасенце.
Прехвърли черното платнено куфарче в лявата си ръка, бръкна в джобчето на бялата риза и извади хладкия ...