Жегатa беше непоносима, но той не я усещаше. Не усещаше парещото слънце върху кожата си, не усещше, че рибата кълвеше… Беше застинал във времето. Погледът му беше празен и стъклен…
(В спомените му) … Очите му се спряха на отсрещния бряг, където лежеше някакво момиче, което не се виждаше особено добре, защото бе скрита под огромна сламена шапка и слънчеви очила.
-Момчета, отивам за още бира – каза той след като успя да откъсне очи от тялото й.
-Самуиле, вземи и нещо за ядене, че нещо не кълве и май май няма да ядем скоро… - каза Тони.
-Добре, братле. Идвам след малко – Самуил прекоси полукръга на язовира и тръгна към кафенето, пред което Тя лежеше на един шезлонг.
-Ще ми намажеш ли гърба, Кати – изчурулика момичето с огромната сламена шапка и подаде някаква тубичка на друго момиче, което беше захлупило лицето си със своята шапка. Сам погледна небрежно и се направи, че не ги е забелязал. Отиде на бара и поръча 6 бири и още толкова сандвичи. Барманът му каза да седне на някоя маса и като ...