Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена вечер?Дните се изнизваха сравнително лесно сред колежките от изчислителния център,след работа до магазина,понякога сядаше с приятелка на кафе.Но вечерите-през тези подтискащо безкрайни вечери имаше чувството,че времето я омотава в лепкава мрежа от тишина и самота.Изминаха две години,откакто Николай замина за Ангола.Не можеше да отрече,че той беше подготвил всичко,за да замине при него.Но тя се страхуваше да напусне дома си,който беше подреждала с много желание и с мисълта,че двамата ще живеят в този дом.Не й беше по вкуса и фактът,че там ще бъде издържана от него,тъй като нямаха нужда от хора с нейната специалност.Николай я увещаваше,пишеше й често с надеждата да промени решението й,но тя не смееше да рискува.Писмата му постепенно се разредиха и напоследък пристигаха през все по-големи интервали.Ана не можеше да се промени.Отдавна не беше на двадесет и годините бяха огладили характера й,но и бяха затвърдили някои принципи.Оставаше надеждата,че Николай няма да срещне друга жена,с която да постигне такава съвършена близост,каквато имаше между тях.
  Жената уморено потърка очи,протегна ръце и раздвижи пръстите си.После посегна към панерчето с череши.Те бяха червеночерни,големи и лъскави.В началото ядеше наред,но като им се понасити,започна да подбира по-узрелите и едрите.Случваше се някоя уж примамлива череша да нагарча-като отровна издъка от красив род.Телефонът,подобно черен котарак,се изгърби и извъня.Ана стана и вдигна слушалката:
 -Ало?
 -Ани,аз съм.Моля те,ела поне тази вечер.Имам рожден ден,а съм сам.Не можеш да ме оставиш сам да празнувам.
  Беше Петър,неин колега,който упорито я ухажваше поне от една година.Вдовец,самотен като нея,той явно не искаше да се примири с досегашните й тактични откази.
 -Добре,след половин час тръгвам-неочаквано и за себе си каза Ана.После бавно постави слушалката върху вилката на телефона и тръгна към банята.
  А на сутринта,докато чакаше самолета,който щеше да я отнесе при Николай,усещаше странна горчивина в устата си-като онези горчиви череши от вечерта.