Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена вечер?Дните се изнизваха сравнително лесно сред колежките от изчислителния център,след работа до магазина,понякога сядаше с приятелка на кафе.Но вечерите-през тези подтискащо безкрайни вечери имаше чувството,че времето я омотава в лепкава мрежа от тишина и самота.Изминаха две години,откакто Николай замина за Ангола.Не можеше да отрече,че той беше подготвил всичко,за да замине при него.Но тя се страхуваше да напусне дома си,който беше подреждала с много желание и с мисълта,че двамата ще живеят в този дом.Не й беше по вкуса и фактът,че там ще бъде издържана от него,тъй като нямаха нужда от хора с нейната специалност.Николай я увещаваше,пишеше й често с надеждата да промени решението й,но тя не с ...