Жена и половина
-Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир дъртата и въздебелка Айше, като с наслаждение си отпийваше ракийката.
Да беше видял, че Асан влиза в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! Засегнатият съпруг тръгна към Стоил, седна до него и сложи ръка на рамото му. Дядото вече наум се бе простил с животеца си и сега направо се изуми, че Асан, вместо да му стовари един юмрук по сурата, кротко се разприказва:
-Стоиле, твойта булка по колко лева на месец докарва?
-Ха, смешен въпрос, Асане! Ами мойта баба си получава пенсийката и туй то.
-А знаеш ли, че Айшето е цяла машина за правене на пари? – подсмихна се циганинът.
-Че как тъй бе, Асане? – искрено се зачуди Стоил.
-Ами тъй! Само докато да пропътува с влака от Пловдив до Бургас и най-малко по три хиляди лева изкарва, а на обратно – още толкова – изпъчи се гордият съпруг.
-Еее, тогава те разбирам! Абе, пази си я булката – то все едно, че банка имаш, Асане! – завистливо рече дядото и най-невинно продължи да подпитва.
-Как ги прави тия пари бе, човек?
-Как, та как!? Сръчна си е мойта Айше. Може да е дебела и грозна, ама еша си няма! Ей, едно време, на младини, ми бяха продали едно булче за десет хиляди лева, прехвалено такова – уж било не само хубаво, а и много крадливо. Потърпях го три месеца, ама щяхме от глад да умрем бе, брато – как пък и една игла не открадна! На четвъртия право при тейко му си го върнах и рекламация направих. Ама знаеш ли що стана?
-Казвай, казвай! – наостри уши Стоил и чак от ракийката забрави да си отпийва.
-Булчето било бременно, та затова татко й ми върна само половината пари. Оттогава, като веднъж се опарих, се изхитрих. Докато да се реша Айшето да взема, бая време я поизпитвах и чак когато се доказа, тогаз се ожених за нея. Ама, заслужи си жената тази чест! – подсмихна се Асан и побутна Стоил:
-Еее, дядо, аз толкоз работи ти разправих, пък ти и една ракия не щеш да почерпиш!
Изчерви се Стоил и бръкна в джоба си, пари да извади и да се отсрами пред сладкодумния Асан с някоя и друга чашка скоросмъртница. Дълго, дълго рови, ама нищо не намери.
-Чудно, чудно! Да не би по пътя да съм си изгубил парите или пък тук, докато те слушах, така да съм се запил, че да не съм усетил кога са се свършили? – затюхка се човечецът.
-Няма нищо, дядо Стоиле, друг път ще почерпиш! – рече Асан и побърза да се изниже от кръчмата след жена си, която бе дошла да прибере своя благоверен и докато да го намери, бе поработила покрай всички маси. Е, чак три хиляди лева не можа да изкара – то в кръчмата да не е като във влака Пловдив – Бургас?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
