АЗ СЪМ ЖЕНА ОТ АДА. РОБИНЯ. БАЩА МИ Е СВИРЕПИЯТ ВЯТЪР, МАЙКА МИ - БУЙНАТА РЕКА. МЪДРОСТТА Е МОЯ СЪДБА, НЕЗНАНИЕТО - МОЯТА ГИБЕЛ. НОСЯ БОГАТИ ОДЕЖДИ, НО СЪМ БЕДНЯЧКА, ЗАПОВЯДВАМ НА РОБИ, НО СЪМ РОБИНЯ. НЯМАМ ИМЕ. НЯМАМ ЧЕСТ. МОЯТ ДОМ Е ДВОРЕЦЪТ, КЪДЕТО СА ПОГРЕБАНИ БОГОВЕ, А СА ОТГЛЕДАНИ ДЯВОЛИ. СТРАНАТА НА СВЕТОСТТА, ПРЕДВЕРИЕТО НА АДА.
Душата ми е черна, не познава милост. Кална, бременна от минали предателства, кървящи обиди и лепкаво неразбиране. Аз съм жена от Ада. Лутам се между светлините, паря крилете си в огньовете, търся собствената топлина, която ще ми даде спокойствие и ще ме отведе у дома.
Утрото ще ми донесе слънце и благост. Ще ме погали с мирис на море. Ще разроши пепеляво – зелените клони на маслиновото дърво пред вратата ми. Ще напише страници с аромат на кафе.
В тях ще разбия оковите на ежедневието си. Хилядите предрасъдъци с които трябва да се боря. Стотиците мисли, които трябва да премеря преди да изкажа. Десетките лицемерни усмивки, които трябва да споделя с хора, ...