Жертвата
Пролетният дъжд беше освежил горещия ден. Ситни капчици вода все още блестяха по сребристите улици, огрявани от последните лъчи на слънцето. Скоро то се скри зад планините на запад и сумракът бавно, но сигурно започна да измества светлината...
Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо не подозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Той дебнеше в сянката на вратата, хвърляйки небрежен поглед към улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Не бързаше, не нервничеше, просто не правеше нищо. Беше по-скоро отпуснат. Стоеше и чакаше. Знаеше, че тя ще дойде. Дали сега, дали след час, нощта беше пред него. Не мислеше за нищо, не влагаше никакви чувства в това, което му предстоеше да направи. Беше спокоен. Имаше опит. Просто едно рутинно убийство. Поредното. Беше професионалист. Досега никога не беше бъркал. Нямаше да сбърка и сега. Беше готов. Оставаше да дойде само жертвата...
...