18 may 2007, 16:56

Жертвата

  Prosa
1.2K 0 3
1 мин за четене
  Жертвата

  

  Пролетният дъжд беше освежил горещия ден. Ситни капчици вода все още блестяха по сребристите улици, огрявани от последните лъчи на слънцето. Скоро то се скри зад планините на запад и сумракът бавно, но сигурно започна да измества светлината...

   Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо не подозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Той дебнеше в сянката на вратата, хвърляйки небрежен поглед към улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Не бързаше, не нервничеше, просто не правеше нищо. Беше по-скоро отпуснат. Стоеше и чакаше. Знаеше, че тя ще дойде. Дали сега, дали след час, нощта беше пред него. Не мислеше за нищо, не влагаше никакви чувства в това, което му предстоеше да направи. Беше спокоен. Имаше опит. Просто едно рутинно убийство. Поредното. Беше професионалист. Досега никога не беше бъркал. Нямаше да сбърка и сега. Беше готов. Оставаше да дойде само жертвата...

   Видя я от далеч. Тя се движеше бавно, по-скоро небрежно. Май нямаше ясна посока. Просто се разхождаше. Дори не беше сигурно дали ще мине покрай сянката на вратата, или щеше да кривне в някоя от уличките. Но още от първия поглед той разбра, че това ще бъде жертвата за тази вечер. Знаеше го, усещаше го. Стегна се, съсредоточено гледаше жертвата, която наближаваше. Беше готов. Ето, тя наближаваше. Движеше се ту към единия тротоар, ту към другия. Какво й ставаше? Може би беше пияна? Нямаше значение. Тя беще негова... Пет метра... три метра... метър... Сега! Тя беше в клопката! Той изскочи от сянката на вратата и се хвърли върху жертвата си. Тя го видя в последния момент. Див ужас се изписа в погледа й. Но беше късно. Беше попаднала вече в обятията му. Борбата беше инстинктивна, но безмислена...

   И тогава се случи това, което нито тя, нито той очакваха. С остър писък един прилеп налетя от нищото и налапа едновременно и паяка и жертвата му - нощната пеперуда. После се издигна в тъмното небе. Нощта - времето на убийците, тепърва започваше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да беееееееееее. Ти си невероятен - наистина. Къде съм те пропуснал досега в...навалицата? Зарадва ме много. Прозвуча ми като...Пешо оди из паупуро и си бара.....ушетоооооо!
  • Да, грешката е моя. Сега в тези времена, помислих, че героите ти са хора. Прочетох разказа отново.
  • Тук, не разбрах един от коментарите!!!
    Явно, разказа е прочетен неправилно!

    Поздравявам те!
    Много неочакван край!

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...