Пролетният дъжд беше освежил горещия ден. Ситни капчици вода все още блестяха по сребристите улици, огрявани от последните лъчи на слънцето. Скоро то се скри зад планините на запад и сумракът бавно, но сигурно започна да измества светлината...

   Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо не подозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Той дебнеше в сянката на вратата, хвърляйки небрежен поглед към улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Не бързаше, не нервничеше, просто не правеше нищо. Беше по-скоро отпуснат. Стоеше и чакаше. Знаеше, че тя ще дойде. Дали сега, дали след час, нощта беше пред него. Не мислеше за нищо, не влагаше никакви чувства в това, което му предстоеше да направи. Беше спокоен. Имаше опит. Просто едно рутинно убийство. Поредното. Беше професионалист. Досега никога не беше бъркал. Нямаше да сбърка и сега. Беше готов. Оставаше да дойде само жертвата...

   Видя я от далеч. Тя се движеше бавно, по-скоро небрежно. Май нямаше ясна посока. Просто се разхождаше. Дори не беше сигурно дали ще мине покрай сянката на вратата, или щеше да кривне в някоя от уличките. Но още от първия поглед той разбра, че това ще бъде жертвата за тази вечер. Знаеше го, усещаше го. Стегна се, съсредоточено гледаше жертвата, която наближаваше. Беше готов. Ето, тя наближаваше. Движеше се ту към единия тротоар, ту към другия. Какво й ставаше? Може би беше пияна? Нямаше значение. Тя беще негова... Пет метра... три метра... метър... Сега! Тя беше в клопката! Той изскочи от сянката на вратата и се хвърли върху жертвата си. Тя го видя в последния момент. Див ужас се изписа в погледа й. Но беше късно. Беше попаднала вече в обятията му. Борбата беше инстинктивна, но безмислена...

   И тогава се случи това, което нито тя, нито той очакваха. С остър писък един прилеп налетя от нищото и налапа едновременно и паяка и жертвата му - нощната пеперуда. После се издигна в тъмното небе. Нощта - времето на убийците, тепърва започваше...