5 ago 2021, 19:08

 Житейски перипетии 5 

  Prosa » Relatos, Otros
384 1 6
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

                           Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.

С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах тю.. тю.. тюю... нищо. Почаках малко.. тю..тюю..тюю.. някакъв глас избърбори нещо

-  Вера,..Верчето търся,.. ало,ало,... ало,ало , ама да опустей трамвайното стъпало...

Дъра-дъра мамата спаси полужението...

- Извините, въй из Болгарии, да...что работает или нет - ме попита жената

- Да, да  - отвърнах смутено .. о, спасиътелна сламка или направо  пояс- от България съм..

Вклюих веднага на руски..

 Не знам работи ли,.. българин съм,.. сега слизам от автобуса,.. уж щяха да ме чакат,.. имам телефонен номер,.. ето..

Тя взе листчето, набра номера, каза нещо на гръцки..

- Вот, гавари...

- Добро утро госпожице  Вера,.. аз съм колегата на Мичоната,.. нали казахте да съм в неделя в Атина, ето дойдих,.. на терминала съм,.. преди малко дойдох... никакъв звук в слушалката - Ало, чувате ли

- Чувам,.. стига си викал.. Обади се след малко..  и затвори

Как ли изглежда съкрушен  човек с телефонна слушалка в ръка на ухото му,... е, това бях аз в момента..

- Что, не хочит ли..

- Каза след малко да се обадя - сякаш на себе си говоря - Нали специално да дойде в неделя,.. ще му помогна,.. нали сме българи.

-  Колко струва..

- Нищо, .. нищо не е отчел апарата,.. Искате ли ли нещо за пиене - вода, кола...

- Да , Атинската вода ще е удоволствие...- казах шеговито и седнах върху чантата, да чакам '' след малко '',... Жената ми подаде шише вода,.. студена , живителна Атинска вода...

                   Загледах се в спасителката си...

Рускиня, в пълния смисъл на думата, такива дето си гледахме по руските филми...

Светла коса, открито чело, чипо носле,.. сини спокойни очи,сочни правилно очертани устни,.. средна на ръст,.. абе нещо средно между Анастасия Вертинская и Карина Разумовская...

Хайде , заплес,.. имаш друга работа

- Да се обадя ли пак..., тя мълчаливо посочи апарата

- Госпожице Вера,...пак съм аз Петър,.. колегата на Мичона,.. казахте след час да се обадя...

- Даа, виж сега какво,.. нямам време да се занимавам с тебе,.. днес работя и работата ми е по-важна от тебе,... Нямам време да се занимавам с тебе... и тряс, затвори...

Приказката за '' дъра - дъра мамата '' сама изкочи от устата ми...

Излежда дето казах, че ще поразгледам Атина и се връщам ще излезе вярно,.. да се поразходя малко, ама с тази чанта да се мотая из улиците,... какъв турист съм, бай Ганьо из Европата...

- Госпожо, аз съм Петър, .. мога ли да оставя чантата тук, има само дрехи,... а аз да се поразходя, да видя за хотел..- несигурно казах

- Да, а я Ирина,.. Ира.. може,.. направо е площад Омония, от там се вижда Акрополът,.. няма да се загубиш.. Аз работя до 20 часа..- засме се тя, усмивка с равни бели зъби

Тръгнах,...разглеждах наляво, надясно, беше ми интересно.. Уж неделен ден, а всеки взел картонена чаша с кафе, върви и пие...

Спрях пред нещо като нашите баничарници,... посочих с пръст едно, кафе,.. подадох банкнота,.. бърнаха ми рестото с касова бележка....Ауу, ега ти и баничката и кафето 4 евро, по 2 лева 8 лева,

е, да ти е сладко, мина ми гладът..Е , ама и ти,.. уж си културно момче, а и ти се впрягаш...

четери парични единици,.. дали са долари, евро или индийски рупии, така че не се връзвай..

Вървях по дадена улица напред, по същата се връщах назад,.. после по втора, по трета...

Видях табела на хотел,.. вярно бе , къде ще спя,...всичко било заето,.. попитах и в други хотели- няма места... Върнах се по-ранко на павилиона..

- Петя, нали имаш кинето, мобилен телефон, де, тук така се казва...взех ти карта на Водафон, ваучер по 10 евро има при мен..

Подадох й кинетото, и 10 евро,.. Ирина бързо регистрира номера,.. набра,.. и нейният мобилен звънна

- Все в парядке,.. работает- засмя се тя,.. а това е моят номер,.. позвъни сега ти..

Разправих й, че няма хотели, всичко е заето, ама че  и аз съм късметлия...работа няма, хотел няма

Тя сякаш поразмисли нещо

- Не се безпокой, аз живея наблизо, ще те приютя,.. хайде взимай чантата, заключам и тръгваме...

                  Вървяхме мълчаливо...

- Петя, знаеш ли колко е несправедлив животът към някои,... Олег беше сержант , афганец,.. върна се жив и здрав от Афганистан,.. решихме и дойдохме в Гърция, последваха го и неговите другари афганци,.. работеха в строителството, спестихме пари и купихме жилището, Игор растеше пред очите ни... Един ден дойде и лошата вест, , плоча ли, трегер ли се е откъснал и смазал трима работника, между тях и Олег... Приятелите ни, семействата им бяха около мен,.. не ми дадоха

да падна духом,.. мислех да туря чертата на Гърция и да се приберем в Русия,.. и какво щях да правя сама  там, всичките ни познати са тук... Останах...

Ето нашата кооперация, отдолу са магазини, ние сме на втория етаж,.. аз чистя стълбите,.. чистя и на съседите под нас,.. не мога да се оплача от липса на работа

                   Позвъни на входната врата

- Игор, мама... Игор ще имаме гост...

Посрещна ми момченце с дежурния руски перчем, с живи очички,.. чипоноско.

- Игор, това е дядя Петр от България,.. той говори добре руски,.. и започна да разправя историята ми,... Игор слушаше и кимаше с глава

- Маладец, дядя Петр,.. маладец...ще живееш с нас, нали...

Извадих от чантата бурканите с пчелех мед..

- Ето, това е за вас,.. подарък от България... - казх весело, мама би се гордяла с решението ми

- Петя, съжалявам, нямам никакъв алкохол, ние с Олег не пиехме и не пушихме,.. бяхме спортисти на младини, така и после не се научихме да пием...

- О, благодаря, аз също не пия и не пуша...- направих си самореклама

- Игорушка, разчистено е в малката стая нали,.. дядя Петр ще спи там,.. тук е баня-тоалетна,.. тук е Игор,.. а тук мама

                    Умората ли , преживяното разочарование от Верка, първите цвпечатления от Атина, така са ме смачкали, че съм спал непробудно....

Услушах се никакъв шум от стаите,.. сигуено още спят,.. отворих вратаъа и на пръсти се запътих към тоалетната

- Дяда Петя, стана ли,.. много си бил изморен,.. мама е на работа,.. искаш ли да идем при нея на периптора, и да се разходим...

- Игор, добре, но няма ли да се разсърди, ако без разрешение излезеш,.. ето моето кинето попитай я

Макоят сияеше от  от щастие...

Повтаряше само '' харашо мам,... харашо,.. да мама харашо..''

Хванах го за ръчичка, така поне  правят по филмите... Вървяхме и весело бърборехме... без да  се

осетим стигнахме до периптора...

Ирина ни очакваше широко усмихната, дали  от умиление от гледката, мъж да води сина й за ръка, и че Игор е радостен..

- О, момчета, забавлявате ли се,.. браво на вас,.. получавате награда сладолед,.. Игор, избирай....Петя спасиба,...Вчера си забравил бележката с номера, тук до телефона, ето ..- и ми подава листчето...

Без да го гледам, смачках го и пуснах в кошчето за смет...

- Дядя Петя, пайдьом...- изкомандва малкият - Мамо, довиждане..

                  И хванати за ръце, потънахме в множеството.....

 

 

 

 

 

 

/ следва продължение /

..

-

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радослава, благодаря...
    Роси, тъкмо това исках да покажа,.. само ние сме зависливи и в БГ и в чужбина.. даже и по-лошо бих нахвърлил , Вера е компаньонка и за това е искала
    Мичона да иде в Атина,.. а, мен какво да ме прави
  • Продължавам да чета с интерес " Житейските перипетии"!
  • Винаги съм се възхищавала как другите народности се поддържат един друг. При нас за съжаление това е рядкост. 😏
  • Типично - планираш едно, а то става друго Човек само трябва да може да се ориентира правилно в ситуацията.
  • БЛУ, всичко е нарецс номерацията,.. в 3 сме с Мичоната, там тя съобщава за Вера работеща в Атина, в 4 се пътува с автобус, в 5 разочарование от Вера,.. в 6 - чакам да дойде утре за да я напиша
  • Интересно е. Сега изчетох публикуваните части. Защо от 2 отива на 4 част? Грешка в номерирането или трета я редактираш?
Propuestas
: ??:??