Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ли се вкъщи и всички дяволи му идваха на гости. „Слабохарактерен плужек, човек без воля и амбиции, нищо не става от тебе, нищо...” – мърмореха му рогатите, вбесяваха го и напълно заместваха бившата му съпруга. „Няма спасение от тази страшна жена, няма...” – потеше се човечецът, подпрял с длани челото си. Вечер донякъде се поуспокояваше, благодарение на чашката с гроздова ракия. Но го сполетя и друго нещастие – шефът му го уволни. Димо затъна в заеми, престана да плаща издръжка дори и на детето си. Един ден съдия – изпълнител описа цялото му имущество и скоро на длъжника бе връчено уведомление, че малкото му апартаментче се изнася на публична продан. „Какво да правя по дяволите, какво?!” – то ...