Беше слънчев летен ден. Синоптиците обещаваха горещо време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Хората мечтаеха да влезнат в морето и да се оставят на прохладната милувка на водата. Плажът сякаш казваше: ”Какво чакате, идвайте по-скоро при мен. Ще можете да легнете на приятно затопления пясък. Водата ще ви милва и успокоява”.
Докато Ира се беше пренесла в царството на тези мисли, Емил, това беше името на съпруга ú, стана от кревата тихо. Явно обмисляше нещо – какво да ú каже или как да ú го каже. Накрая се реши и каза съвсем делово:
- Трябва да поговорим, Ира.
- Добре, Емиле! – в гласа на младата жена звучаха нотки на каприз
и желание за любов. - Нека да го направим на плажа. Ще бъде, по-приятно, а и децата ще може да си играят…
- Не! – той я прекъсна рязко. – По-точно няма какво да говорим.Трябва да ти съобщя, че подадох молба за развод.
Ира отвори уста от удивление. Тя не знаеше какво да каже. Това беше толкова неочаквано за нея и толкова далеч от представите, с които живееше. ...