Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на компютър като по филмите.Селцето беше толква малко,че дори нямаше къде да се разходи освен до комшийте и обратно.Баща и починал когато била на пет,дори не го помнеше добре,само от снимките си припомняше образът му.С майка си често обсъждаше мечтите си и копнежът за големия град.Един ден незабравим за нея,майка и извади една кесийка с пари и без думи Виолета разбра,че може да замине.Стегна си малкото куфарче което имаше,обеща на майка си да и пише често,и се качи на влака за София.В куфарчето и нямаше нищо,защото тя наистина нямаше какво да сложи в него,но Виолета прибра в него големите си надежди,още по големите си мечти и голямото си сърце.
Големият град не я посрещна дружелюбно както си мислеше тя,но не се отчая.Още в началото тя усети липсата на големите зелени ливади,и усмихнатото слънце което я посрещаше на село.Но надеждата която в хората последна умира я крепеше.Мечтите и още бяха толква големи,макар и всеки ден все повече да се смаляваха от това което срещаше.Работа намери като чистачка в едно заведение,тъкмо беше посвикнала и се успокояваше,че това е само за начало я изгониха от работа без да и платят.Виолета прие отново по мъжки нещата,не се разплака,не се разхленчи а продължи напред.В лутане насам натам,скоро и мечтите и се изпариха,на моменти от мъка мислеше да се върне на село,но неискаше да разочарова майка си и оставаше.
Живота които тя си представяше бляскъв така я завъртя,че я срещна с неподходящи хора.Започна се денонощно ходене по барове,пиене,пропадане.Не усети дори как красивото момиче със сини очи се превърна във проститутка със тъмни кръгове под очите.Вечер излизаше и сутрин се прибираше уморена,умърсена,а понякога и пребита от някой агресивен клиент.Преди да заспи сутрин тя тихо поплакваше и мислено се връщаше във неиното село,бягаше по зелените поляни,береше цветя за майка си и играеше с животните на двора.Но тази Виолета вече одавна беше изгубена в един пропаднал свят,мръсен и студен.Дори вече не беше Виолета за по артистично името и беше Виола.Един ден се реши да напише писмо на майка си,пишеше и от време на време,но само измислени неща,от месеци не беше пращала нито получавала писмо от майка си.
"Мила Мамо пише ти твоита Вили.Аз съм добре,както винаги мамо.Нали знаеш оправям се,помниш ли мамо аз мечтаех за това сега го постигнах.Изучих се мамо твоита Вили е образована,работя във офис като по филмите и на компютър.Ти гледаш ли мамо още филми?Мечтите се сбъдват мила ми маминко,не се тревожи за нищо,живей си спокоино и не ме мисли.Трябва да се радваш ,че стигнах до тук.Образованието е много важно нещо в големият град,и парите също мамо.Сега вече мога да си купувам разни неща,от които се лишавахме с теб.Пращам ти и малко пари купи си и ти нещо маминко,почерпи и комшийките за мене да съм здрава.Купи си и някоя хубава рокля,знам че няма да си го позволиш ще пазиш пак парите за мен,но не го прави позволи си и ти нещо хубаво,аз нали се справих с живота така както умея.Мила ми маминко много ми липсваш,обичам те.Скоро ще си взема отпуска от офиса и непременно ще доида да те видя.Колко ще ти разказвам за хубавия ми живот тук ще видиш.Поздрави всички от мен.Обичам те мамичко.Довиждане засега!
с любов: твоита Вили"
Когато тръгваше за работа смазана от мъка Виолета пусна писмото до майка си в кутията и продължи напред докато ноща я погълна.
Във нейното село пощальонът пусна писмото под дупката на вратата на майка и и продължи нататък,но той не видя некролога на вратата,а и незнаеше,че този некролог беше на единственият и последен живял човек в тази къща,майката на Виолета беше починала преди много време,от мъка че дъщеря и заминала за големият град и нито се обадила,нито писала година и половина.
Вятърът сякаш разбрал,че това писмо няма да бъде прочетено лекичко подхвана белият плик и го завъртя във своята въртележка,отнесе го някъде надалеч,може би ще стигне до получателят някой ден.
© Нана Todos los derechos reservados