Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на компютър като по филмите.Селцето беше толква малко,че дори нямаше къде да се разходи освен до комшийте и обратно.Баща и починал когато била на пет,дори не го помнеше добре,само от снимките си припомняше образът му.С майка си често обсъждаше мечтите си и копнежът за големия град.Един ден незабравим за нея,майка и извади една кесийка с пари и без думи Виолета разбра,че може да замине.Стегна си малкото куфарче което имаше,обеща на майка си да и пише често,и се качи на влака за София.В куфарчето и нямаше нищо,защото тя наистина нямаше какво да сложи в него,но Виолета прибра в него големите си надежди,още по големите си мечти и голямото си сърце.
Големият град не я посрещна дружелюбно както си мисле ...